Труман Капоти:

За писането:

„За мен най-голямото удоволствие от писането не е това за какво е, а вътрешната музика, която думите правят.”

„Писането има своите закони на перспектива, светлина и сянка, също както рисуването и музиката. Ако си роден, познавайки ги - добре. Ако не, научи ги. След това пренареди правилата както ти е удобно.”

„Цялата литература е клюки.”

„Да завършиш книга е като да отведеш едно дете в задния двор и да го застреляш.”

„Никой няма да разбере какво взе от мен „Хладнокръвно”. Разкъса ме до мозъка на костите. Почти ме уби. В известен смисъл, мисля, наистина ме уби.”

„Въображението може да отвори всяка врата. Завърти ключа и позволи на ужаса да влезе.”

„Писателят не може да бъде обвиняван за това, което казват героите.“


За себе си

„Повече вярвам в ножиците, отколкото в молива.”

„Не ме интересува кой какво казва за мен, стига да не е вярно.”

„Харесва ми да говоря по телевизията за неща, за които не си струва да пиша.”

„Най-много съжалявам, че детството ми беше ненужно самотно.”

„Все още не съм светец. Аз съм алкохолик, наркоман, хомосексуалист и гений.”


За живота:

„Младите мислят, че по-възрастните са глупаци. По-възрастните знаят, че младите са глупаци.“

„Приятелството е работа на пълен работен ден.“

„Мозъкът може да приема съвети, но не и сърцето. Любовта не познава граници. Колкото и дълбоко да е потопена, тя винаги намира път към повърхността.“

„Разговорът е диалог, не монолог. Затова има толкова малко добри разговори: заради недостиг, двама интелигентни говорещи рядко се срещат.”

„Животът е сравнително добра пиеса с много лошо написан трети акт.”

„Провалът е подправката, която дава вкуса на успеха.”

„Когато Бог ти дава дарба, той ти дава и камшик. А камшикът е с цел самобичуване и нищо друго.”

„По-добре да гледаш към небето, отколкото да живееш там.”