Бащите днес прекарват много малко време с децата си. Качествено и осъзнато време. Те отсъстват или физически (за сметка на 2 годишното майчинстово на жените, които доминират неизбежно през първите години от живота на децата), или духовно - не общуват с тях на ниво отвъд битово-непосредственото. Но дори и за сметки и оценки да е темата на разговор, пак има начини бащите да общуват, възпитават и оказват трайно влияние. За да стане това, бащинството трябва да е осъзнато с цялата сериозност и отговорност, която представлява.

На следващо ниво, бащите са носители на идеята за мъжественост в семейството. Те я оформят в представите и на момичетата, и на момчетата. Кое е нормално за един мъж, какво е отношението и принципите му, как взаимодейства с майката и женската страна и в себе си дори. Това е особено важно за децата, защото задава модели и за техните семейства. Забелязвам как липсата на мъжки авторитет в детството рефлектира в трайни дефицити в зрелия живот. Пораснали мъже, които не могат да съзреят, момичета, които търсят закрила от партньорите си, вместо равнопоставеност.

“Безспорно има житейски уроци, които само общуването с бащата може да предостави на децата. И няма значение от пола на детето. Има значение, че във възпитанието трябва да има два авторитета, които се допълват. И има територия, в която мъжете се чувстват силни и свободни и това е играта.”

Колкото детето е по-малко, толкова по-интензивно се учи от игрите. Но с годините децата не спират да играят. Просто игрите им се променят. И играта, нейното значение и функция не спират с края на детството, а се трансформира в спорт и изкуство, например. Затова, колкото е важно таткото да се бори на пода с 3-годишното си момче, толкова е важно да учи на футбол (ако това умее) 12-годишното си момиче.

Какво учат децата чрез играта с баща си?

Учат се да контролират телата си. Мъжете винаги са повече поощрявани да развиват физическата си активност, докато жените по-бързо се отказват. Това се случва около пубертета - дотогава спортът е поле за изява на всички деца, докато по време и след него момичетата се насочват в други области. Затова спортът си остава предимно мъжка територия - жените разтоварват с шопинг с приятелки, мъжете - с футбол на малки вратички. Примерно. Мъжете са по-уверени във физическите дейности и едно от нещата, които децата могат да научат от тях е как да тичат по-бързо, плуват, пестейки сили, да хвърлят по-надалеч, да бъдат устойчиви и да се вслушват в телата си. Освен това бащите са по-склонни да изискват повече и да не приемат откази при първите трудности.

Да побеждават и да губят. Играта е забавление, докато не се стигне до това, че някой трябва да бъде победител, да бъде по-добрия. В живота често срещаме хора, които не умеят да губят, изтървават нервите си или пък се потискат, ако загубят, обезкуражават се да опитат пак. Ако децата не играят, спорт или друго, те няма как да научат как да се справят с победата или загубата. Бащите може да им покажат как да се държат с победените, как да поздравят победителя и как да се справят със собствените си чувства. Жените бихме утешили, но мъжете биха дали урок. "Спортната злоба" или хъс за игра са качества, които децата трябва да запазят в себе си, стига да ги носят в темперамента. Побеждаването и губенето са и уроци по конкуренция и компромис.

Да отвръщат на ударите. Майките сме склонни да щадим децата, да ги вадим от ситуации, в които могат да се конфронтират пряко. убеждаваме ги, че с дипломация, добро отношение, разбиране и толерантност всичко може да се оправи. Но в живота невинаги е така. И майките с потрес виждаме как агресията и несправедливостта побеждават и най-доброто отношение. Децата не бива да са жертви, но конфликтите съществуват и някой трябва да им каже, че има ситуации, в които трябва да се изправят и да отвърнат. Бащите често предизвикват децата да покажат тази част от себе си. Оставят играта да загрубее. Важна е границата, която се тегли тук, но не е лошо дори бащите да учат и момчета, и момичета как да се отбраняват.

Да се отпускат и да се оставят на забавлението. Майките предлагаме много игри, но обичаме и да ги контролираме. Ние развиваме умения, разширяваме диапазона им, но когато кажем - играта трябва да спре. Бащите не са така, те оставят играта да е луда и свободна, дори да е гоненица и боричкане. В свят, който става все по-контролиран от графици и планове, свободната игра е истинска рядкост.

Да се сближават. Изглежда малко трудно вероятно, че търкалянето, истеричния смях или напротив сериозната игра на футбол или федербал - може да имат такава функция, но това Е качествено прекарано време с децата. То им дава това, от което имат нужда, води до сближаване и може да възпитава. Бащите разказват истории за детството си, децата споделят за приятелчетата, за майките, изразяват страховете си и мечтите си - защото са отпуснати и спокойни да го направят. И както ние ги учим да готвят и да шият, татковците - да карат колело и да правят коремни преси, Може и да е обратното, но е важен балансът и отговорното, осъзнато родителство съумява да балансира.