“Децата не са в състояние да си представят промяна, която не могат да видят.” – Рей Бредбъри

Едно от най-трудните умения за децата, които имат проблеми с вниманието, е да се научат на търпеливо изчакване. Всеки родител се е сблъсквал с трудността да се справи с това предизвикателство – вкъщи или на детската площадка, учителите в клас. Това специфично умение играе важна роля за успеха в училище, то има съществено значение при създаване и развитие на добри отношения и прави живота вкъщи по-лесен, както за родителите, така и за децата.

Ако едно дете не е в състояние да изчака в ситуациите, когато това се налага, то ще реагира с чувство на неудовлетвореност, дори гняв. Това поведение се проявява и при наглед елементарни ежедневни моменти, когато родителите имат необходимост да проведат телефонен разговор, да изчакат реда си в магазина или започването на филм. Част от това разочарование се дължи на лошия импулсен контрол при децата, неспособността им да разберат времето по конкретен начин, неразбирането на правилата и протоколите за чакане.

Разбира се, за да се придобие това умение, се изисква време, правилен подход и практика. Един от най-добрите начини, с които да започнете обучението, е като научите детето да визуализира времето. Децата започват да развиват абстрактно мислене около 9-годишна възраст. Преди това умът им работи по по-конкретен начин, което е причината трудно да направят разликата между 15 и 45 минути. За да го заобиколите, е полезно да визуализирате времето, когато е възможно. Специалистите съветват вместо да използвате фрази от типа „Тръгваме си след 1 час“/ „Имаш 10 минути да си събереш играчките“ да ги замените с такива като например: „Татко ще се прибере, когато слънцето се скрие зад онзи покрив“. По този начин детето може да си „представи“ времето, да го „види“ и е по-склонно да изчака. Чакането няма да бъде толкова изнервящо за детето, ако той или тя може да направи сравнение като "О, това ще бъде толкова бързо, колкото миенето на зъбите".

Да покажете на детето как да играе самостоятелно също е много добър вариант за него да се научи да чака. Има моменти, когато просто няма как да оставите заниманията си (готвене, домакинска работа, служебна задача), за да се отдадете на съвместни игри. Има няколко причини, поради които самостоятелните игри са важни за децата. Една от тях е, че може да се забавляват навсякъде и по всяко време. Детското въображение няма граници и тези игри не изискват никаква подготовка или специални предмети. Специалистите не препоръчват честото използване на смартфоните или таблетните игри, които възпрепятстват развитието на въображението и творчеството (курсът и резултатът от играта са предопределени от неговия разработчик). Освен това, тези устройства не са полезни и за зрението на децата. Препоръчват се пъзели, лов на съкровища (скрита любима играчка или лакомство някъде вкъщи, които детето да открие с малки насоки), съчиняване на приказки, рисуване, ролеви игри и други. Ако практикувате често и разнообразявате дейностите, то резултатите ще надхвърлят очакванията ви. Не забравяйте да поощрявате вашето дете при всеки малък напредък.

Много важен момент за усвояването на изчакването, е да дадете на детето си различни възможности и ситуации, за да може той или тя да практикува това умение. Не може да се очаква от децата просто да „замръзнат“ докато вие свършите определена работа. Трябва да им помогнете да се научат да се отвличат от себе си. Детето трябва да научи границите, но също така се нуждае от любов и правилен подход, от пример, който да следва.

Друг метод е да забавите времето за реакция - по време на хранене, не скачайте, за да вземете салфетка в момента, в който детето го поиска (или още по-добре, поставете салфетките на нисък рафт, за да може той или тя да си вземат сами). Когато сте заети, учтиво насочете детето си към извършваната от вас дейност и го помолете само да направи това, което иска. Освен търпение, ще възпитате в него и самостоятелност.

Когато разговаряте с някого лице в лице, а детето ви иска на всяка цена да привлече вниманието ви, за да ви каже нещо, можете да го научите в такава ситуация да ви докосне по ръката или рамото - когато в отговор вие докоснете ръката му, детето разбира, че е „чуто“ и ще получи отговор при първа възможност. Този метод работи тъй като родителят демонстрира поддържането на контакт с детето, показва уважение на молбата му, а не пренебрежение.

Дори ако децата се научат да не прекъсват възрастните и да се забавляват сами, все още е трудно да чакат търпеливо важни дати (Коледа, рожден ден, ваканция и т.н.). В тези ситуации можете да включите малко креативност: в зависимост от времето, което остава до голямото събитие, можете да направите специален календар, където детето да отбелязва всеки ден преди очакваната с нетърпение дата с рисунка, различна творческа задача, можете да включите и малки награди, изненади или лакомства. По този начин чакането се превръща и в забавна игра, което със сигурност ще се хареса на децата.

Запомнете, че когато искате да научите детето си на нещо ново, трябва да го предразположите, да го поощрявате и да му показвате, че се справя и напредва. Най-важното нещо, когато учите детето си да чака търпеливо, е вие самите да подхождате с нужното спокойствие и търпение. Никога не е твърде рано да започнете процеса на обучение за изчакване. Това със сигурност ще помогне да се намали чувството на неудовлетвореност и гняв в бъдеще, и ще улесни детето да се справя успешно в различни ситуации вкъщи, в училище, в общуването му с други хора.