Понякога нещата се объркват. Веднъж по наша вина. Друг път по негова. В трети си делим отговорността. Който и да е виновният, значение вече няма. Стигнало се е до тук. Отворили сме нова страница. И от тук насетне сме длъжни да продължим в нова посока. Когато си жена и то с дете е далеч по-трудно, но не и невъзможно. Раздялата или разводът е факт, но до тук свършват абсолютно всички факти. Само от нас зависи да създадем „новия” си живот такъв, какъвто го искаме. И разбира се такъв, какъвто ще бъде най-добър за детето или децата ни. Защото да продължиш да живееш нормално, без да се срамуваш от каквото и да било, е напълно възможна мисия, стига на първо време да превъзмогнеш някои чувства и на второ- да заявиш себе си като разведена жена, без това да те кара да се чувстваш "втора ръка", "бракувана" или каквито етикети лепят на разведените жени. Как може да се случи това?

След раздялата:

Спри да мислиш за случилото се! Връщане назад няма. И да е имало, то е минало. Клиширано, но самата истина- животът продължава и от тук насетне той може да бъде наистина прекрасен, стига ти самата да вярваш в това! Занимания с децата, срещи с приятелки, фризьор и пазаруване- тези неща остават както преди. Всеки си иска своето. И децата вниманието, и приятелките споделеното кафе, и косата ви ножицата на фризьора. А шефът едва ли ще ви пусне в отпуска, защото преживявате тежка раздяла. Има хора, които преживяват загуба на собственото си дете и такива, които дори няма с какво да се хранят. Спрете да драматизирате!

Започни с чистене, изхвърляне и преподреждане! Някои казват, че когато е в главата, няма значение дали е на нощното шкафче. Забрави за тези глупости. Всички вещи, които ти напомнят за него- общи снимки, дрехи, сувенири, подаръци, трябва да изчезнат. Прибери ги в шкаф, който никога, ама никога няма да отвориш. Или ги подари на някого. Недей да късаш, гориш и изхвърляш- тази „агресия” няма да ти донесе положителни емоции. Просто премахни всичко, напомнящо ти за него. Далече от очите- далече от сърцето, казали са го хората. Купи някои нови, красиви нещица, които да сложиш на мястото на старите. Обстановката, в която живееш е твърде важна. Домът трябва да ти носи мир и уют, а не спомени, от които бягаш. Ако толкова тежко го преживяваш и имаш възможност, смени и дома си. Всяко усещане е строго индивидуално. Универсални съвети няма.

Седни и поговори с него (изчакай да е минало известно време, за да сте малко по-спокойни) относно децата- разберете се като зрели хора, поделете си грижите, правата и задълженията помежду си. Ако успеете да направите това и имате точни уговорки относно отглеждането и виждането на децата, ако по никакъв начин не позволите вашите отношения да рефлектират върху тях, бъдете сигурни, че ще продължите да отглеждате нормални, психически и физически здрави, спокойни и умни деца. Истината не е в това „мама и тати да живеят под един покрив”, а в това да се разбират и уважават, дори разделени. Често е трудно постижимо. Понякога е невъзможно. Зависи с какъв партньор си имате работа и до колко той е преодолял случилото се, дали хвърля вината за раздялата върху вас, дали е осъзнал своите грешки или просто е забравил и решил да продължи по пътя си, без излишни и ненужни упреци. Ако не успеете да стигнете до нормални взаимоотношения, ще ви е далеч по-трудно, но и тогава няма да е невъзможно. Важното е да помните едно- че независимо от всичко, децата не трябва да чуват и една лоша дума от вас за Него и че не бива да стават свидетели на неразбирателствата ви.

Истината и само истината

След раздялата повечето жени започват да си задават въпроси като „сега да казвам ли на работодателя ми”, „колегите трябва ли да знаят”, „как да го съобщя”, „няма ли да ме съжаляват всички след това” и всякакви други подобни „питанки”, които могат да ни се родят в главите в такъв момент. Тук отговорът е само един- истината е тази, която ще ви спаси от последвали неловки ситуации и всякакви лъжи, които допълнително ще ви товарят и ще ви карат да се чувствате още по-смазани. Затова:

Всички ваши близки и приятели, както и колегите в офиса (а най-добре и шефът ви) трябва да са наясно с новия ви „статус”- няма смисъл да криете подобно нещо. Дори, ако шефът ви е достатъчно разбран, може да ви помага в извънредни ситуации, знаейки в какво положение се намирате- всички сме хора и никой не е застрахован от подобно развитие на живота си. Ще е много по-лесно да помолите да ви пуснат 30 минути по-рано от работа, когато са наясно, че няма кой да вземе детето ви от училище, а не когато лъжете, че баща му е в командировка. Всяка лъжа ни натоварва допълнително с негативни емоции- не си ги причинявайте.

Не се крийте зад „ново” лице- ако ви е тъжно, не демонстрирайте приповдигнато настроение. Всеки нормален човек ще разбере, че такъв момент не се преживява за дни. Не позволявайте мислите да ви спират да си вършите работата, но и не демонстрирайте някаква фалшива веселост, защото така бихте изглеждали още по-отчаяни в очите на останалите. Просто бъдете това, което сте били или поне се старайте да бъдете. Не си забранявайте сълзите, но и не оставяйте живота, който сте имали на втори план с оправданието „сега не ми е до това”.

Не променяйте драстично външния си вид- ако изведнъж започнете да ходите силно гримирани и с къси поли, ще изглеждате истински отчаяни и дори смешни, търсещи внимание. Не занемарявайте външния си вид, задължително се поддържайте, но не се престаравайте, защото това няма да ви е от полза. Най много да си „навлечете” досадни ухажори, които търсят единствено забавления.

Не се отказвайте от свободното си време- сега е моментът, в който сте си казали „ами сега, трябва с всичко да се оправям сама, край на книгите и обичайната петък среща с приятелки на по вино”. Напротив. Сега е моментът, в който ще имате дори повече свободно време, когато децата са при баща им за ден или два. Възползвайте се максимално от това време, като това не означава да го оползотворите в чистене, пране и гладене или пък в тъпчене с чипс пред телевизора. Забавлявайте се както прецените за добре- отидете на маникюр или разходка с приятелки, запишете се на курс. Това е вашето време и вие имате пълно право на него.

Не се обвързвайте веднага в опит да забравите, да започнете отначало- имате нужда от време, в което да останете сами със себе си и да се отърсите от случилото се. А и нека не се лъжем- сега ще ви е далеч по-трудно да намерите подходящ партньор. И далеч не става дума за детето или децата. Има достатъчно мъже, които ще приемат детето ви и ще се държат добре с него. По-скоро става въпрос за вас и за вашето усещане за нещата- вече сте достатъчно възрастни и научили, че компромисите се правят до време и не на всяка цена. А тепърва (когато срещнете новата любов) ще има доста ситуации, в които ще трябва да правите компромис. Затова мислете, преценявайте и опознавайте много добре човека, с който възнамерявате да се впуснете в нова връзка. Тук най-важното е да помните, че ако този човек ви обича истински, никога няма да ви накара да направите компромис с децата си. Каквото и да се случва, колкото и да не можете да се справяте сами, не тръгвайте по „камениста пътека” отново. Помнете, че най-малките камъчета също преобръщат каруцата. Самотата няма да ви навреди. Тя ще ви направи по-силни дори. Една нова неуспешна връзка обаче, би ви навредила повече и от предишната. Не се впускайте в мимолетни авантюри, защото нямате нужда от тях- сексът няма да ви излекува, не е особено похвално, когато имате деца и времето може да се използва далеч по-рационално- за личностното ви самоусъвършенстване, било то чрез спорт, екскурзия, нови знания или просто отдих от всичко в компанията на чаша ароматно капучино и хубава книга.

Не ставайте мъжемразки- един ви е наранил, това не означава, че и със следващия ще се случи. Колкото и да мразите в този момент мъжката половина от човечеството, помнете, че с неприязън нищо не се постига. И че това чувство може много сериозно да ни попречи да видим истината в очите на някого- истина, която може да ни дари с много любов. Не губете вярата в доброто и в себе си- само, ако имате нея, може да получите любов. Ако не вярвате, че някой ще се влюби във вас, значи имате проблем с възприемането на собствената ви личност.

Научете се да се наслаждавате на дребничките и простички неща- любовта ще дойде сама, когато заобичате на 100% себе си и света, който „обитавате”. Да нямаш мъж, на чието рамо да се облегнеш, често е много трудно поносимо. Но и не чак толкова рядко е истинско спасение- имаш повече време за себе си, не пускаш пералня толкова често, не се съобразяваш с работното време на някого, с навиците и изискванията му. Имаш повече време за децата дори.

Когато се разделих с бащата на дъщеря ми, мислех, че светът е свършил, че съседите само мен ще обсъждат и че ще минавам на пръсти покрай всеки само, за да не ме заговори и да трябва да лъжа или да му обяснявам „тежката си съдба”. Смятах, че детето ми ще расте депресирано и неприето от другите деца, затова че живее само с майка си. Около година по-късно разбрах, че по-голяма сила от истината няма, че по-свободна и щастлива никога не съм била и че всеки гледа себе си т.е. последната грижа на съседите е да обсъждат мен или самотното ми майчинство.

Дъщеря ми расте спокойна, уверена и щастлива, изключително умна, любознателна и старателна във всичко, въпреки че до ден- днешен имаме тежки неразбирателства с баща и, на които обаче почти никога тя не е свидетел.

Със сигурност разбрах едно- че колкото по-самоуверена и щастлива съм аз, толкова по-усмихната е и тя. Познавам не едно и две деца, които живеят в „нормални” семейства, в които скандалите са ежедневие. Родителите не се развеждат „в името на децата”, без да си дават реална сметка, че точно в името на децата трябва да го направят.

Моят малък съвет е единствено този- истината не е убила никого, ползвайте я винаги. И вярвайте в себе си и в силата си. Вече го споменах- има деца, които се разболяват от неизлечими болести и такива, които няма с какво да се хранят. Вашата трагедия е нищо в сравнение с нечий други. И пак онова клише ще споделя- както си го направиш, така ще е. Ако искаш да е нещастие, ще бъде. Ако го превърнеш в поука и го сметнеш за щастие, ще се увериш с времето, че е било точно така.