„Времето отмива всичко, независимо дали го искаш или не. Времето отмива всичко, времето отнема всичко и накрая има само мрак. Понякога намираме другите в този мрак, а понякога ги губим в него.”
„Зеленият път”

„Надеждата е нещо хубаво, може би най-хубавото нещо, а хубавите неща са безсмъртни!”
„Особени сезони”

„Може би изобщо не съществуват добри и лоши приятели. Може би просто има приятели, хора, които се застъпват за теб, когато страдаш, и ти помагат да не си толкова самотен. Може би заради тях си струва да се бориш, да се надяваш, да живееш. И дори да умреш ако трябва. Няма добри приятели. Няма лоши приятели. Има само хора, с които желаеш да бъдеш, не можеш да не бъдеш; хора, които изграждат дома си в сърцето ти.”
„То”

„Честта е онази невидима кост, която държи главата изправена.”
„Тъмната кула”

„Хората не стават по-добри, те стават просто по-умни. Когато станеш по-умен, не спираш да късаш крилцата на мухите, просто си измисляш по-добра причина, за да го правиш.”
„Кери”

„Когато ухапеш ръката, която те храни, съвсем логично е протегнатата длан да се свие в юмрук." — „Сейлъм'с Лот”

„Когато живееш някъде и искаш да го напуснеш с нещата, които би побрал в един сак, всъщност това място никога не е било твое от самото начало.”
„Сблъсък”

„Най-важните неща се изричат винаги най-трудно. Това са нещата, от които се срамуваш, понеже думите ги смаляват... те свиват нещата, изглеждали безгранични, докато са били в главата ти, до съвсем тривиални размери, когато се изрекат. Но не е само това, нали? Най-важните неща се намират съвсем близо до истинската ти същност, която не обичаш да показваш на другите - като съкровище, което враговете ти с радост биха ограбили. И може да се случи така, че да разкриеш душата си, което съвсем не е лесно, само за да те изгледат особено, без изобщо да разберат какво си казал или защо си помислил казаното за така важно, че едва не си се разплакал, докато си споделял своята тайна. Струва ми се, че това е най-лошото - когато тайната остава заключена в теб не поради липса на разказвач, а поради липса на слушател, който да те разбере.” — „Особени сезони”

„Моралът е доста странно нещо, Гарати. Всички родители смятат, че именно собствените им деца ще воюват за техните идеали.”
„Дългата разходка”

Превод на
"Особени сезони": Симеон Николов
„Сблъсък”: Любомир Николов, Весела Прошкова, Весела Еленкова, Александра Главанакова, Мария Ракъджиева
„Дългата разходка”: Юлиян Стойнов
„Кери”: Йонка Димова
„Тъмната кула”: Адриан Лазаровски
„То”: Любомир Николов
„Зеленият път”: Крум Бъчваров