Предполага се, че след като идва от обагреното в ханска кръв кълбо на прабългарите, червено-бялата нишка на 1 март трябва да е скромно двойно конче. За здраве. И белег на българщина. Нищо подобно! Сега морето от мартеници в най-добрия случай е парад на бижутерийния бизнес (за щастие от няколко години – далеч не и парад на кича) – канапи, кожи, връвчици, вериги, топченца и пластмаси. Висят от всеки ъгъл и се купуват на килограм, предимно на 1 март, а само най-предвидливите се сещат за тях два-три дни по-рано.

Честно казано, миловидно е да наблюдаваш как кадаифи с мартеници, скоро след изкупуването от временните рафтове на продавачите, разцъфват до лактите на близките ни хора. Ако трябва да хвърлим бегъл стилистически преглед на придобивките по крайниците, ще забележим, че преобладават изчистените гривни, тези – със сърца, а останалите гривнички с рибки, очички против уроки и дървени топченца, които тракат ритмично по бюрото, докато пишеш на работното си място.

Сега вече се оглеждам за подранили щъркели, които да ми дадат основание за разтоварване на текстилния материал. Само като си представя, на какво ще заприличат килограмите конци по ръцете ми след първия душ, и ми става весело. Обаче е хубаво. Хубаво е тези символни конци да ни припомнят, че сме част от една много стара нация.

Бабо-мартенската древна традиция е единственият празник, в който хората не се разделят на групи (богат-беден, българин-нетакъв, мъже-жени, стари-млади и пр.) И няма да спрем да го празнуваме, защото носи радост и настроение, топъл спомен от детството и сладкото упование да предадем червено-бялата нишка на децата си.

Да погледнем още една легенда, свързана с мартеницата:
"Названието „март" идва от латинското „Мартиус", т. е. Марсов, посветен на Марс - бога на войната, син на Юпитер и Юнона. Старите българи са го наричали „брезен" - „брезите лист и мъзга пущат". Рано призори, преди да настъпи месецът, ставали само девойките, за да не им замъгли баба Марта очите, та цяло лято да им се спи като работят. Младите трябвало да срещнат първи капризната старица, за да бъде цял месец весела и засмяна, а времето - топло и хубаво. През март не се подстригват хората, за да не им се „подстриже" умът и да станат глупави.

Много и разнолики са легендите, донесли мартеницата до наши дни. Всичките и символики обаче наричат здраве и късмет, берекет и благополучие. На първи март сутринта във всеки дом се палел огън на двора, с много дим. А после всички прескачали до три пъти огъня, с лице към изгряващото слънце, за да се очистят от зли сили и да се предпазят от болести. Един съвет - метнете на простира в дома си за всеки случай червени дрехи и тъкани.