Ясно като бял ден е, че всички древни вярвания, дошли от езическите времена, са „пригодени” към християнския календар. Затова християните казват, че преди много години, когато хората били радостни, обличали бели дрехи. Така в една пролетна утрин на първи март, в годината, когато Исус щял да се появи сред човеците, Дева Мария в бяла премяна се изправила сред одаята пред огнището, отрязала една лентичка от фустата си и я обагрила с девствената си кръв. После я усукала с друга бяла такава и украсила гърдите си. След туй излязла на пруста, за да срещне първите зари на слънцето, да възвести на вселената, че я чака плодородие - животворящо и светло, за да я благослови. И се родил Господ Исус Христос.

В традиционните български мартеници са вплетени парички, скилидки сух чесън, синци, мъниста, железни халки, косми от конска опашка, черупки от охлюви и др. Затова мартеницата се смята за амулет, който предпазва от зли сили. Децата носели от стари времена мартениците на дясната ръка, шията или гърдите, а момите и младите невести - на шията или вплетени в косите. Мъжете я поставяли над левия лакът или над левия глезен, а в някои области на страната - за да не си вържели мъжкото достойнство те поставяли мартеницата в обувката на левия крак под петата. Мартеници завързвали на младите животни за здраве и на плодните дръвче-та за повече берекет.

Мартеницата е един от малкото знаци, пряко свързани с чисто прабългарския символ на властта и държавата - конската опашка. Не свободно веещата се, а усуканата в плитка конска опашка! Защото веещата се означава волност, свобода, необвързаност. Не връзвайте по възможност краищата на конците на възел. Мартеницата е единство от двойните енергии на човешкия организъм, които управляват процесите на зачатието и живота. Тук са трите потока на свещения огън на живота, наречен Кундалини. В китайската митология това са двата енергийни потока Ян (мъжкият, червен) и Ин (женският, бял). Мартеницата символизира и едно по-дълбоко равнище на познание, което древните българи явно са владеели - знанието за единосъщието между мъжа и жената, между мъжкото и женското начало в света. От векове на хората е известно, че енергийното поле на Земята през месец март е силно, защото природните сили се събуждат, настъпва пролетното равноденствие и същевременно започва следващият зодиакален цикъл. Хората от древността се мъчат да умилостивят природата и създават свои талисмани. Може би пък точно такава е функцията на мартеницата по нашите земи.

Оттук нататък сме в очакване на щъркелите(не в смисъл – да ни носят бебе на всяка цена, ами за да си махнем мартениците). После ще я вържем на плодно дръвче, ще изречем едно желание и ще повярваме, че то непременно ще се сбъдне.

Да се готвят за ритуално къпане и обилно черпене Марта и Мартин.