Обичам градските паркове. Не градинките до заведенията, не 2-3 пейки в сложна конфигурация. Истинските хубави паркове - с дървета, цветенца, люлки, тайнствени кътчета. Сложни артерии от алеи и вени от малки черни пътечки. Входове и изходи, деца, които прескачат оградите. Кучета, които гонят топки, катерички или просто мухи по липса на такива.

Обичам това в парковете, че там можеш да правиш абсолютно всичко - да кърмиш, пиеш бира, да хапнеш в обедната, когато не искаш да си в офиса. Да си цъкаш необезпокояван на телефона. Да говориш по телефона с майка си. В парка се правят срещи, разпуска се за малко след работа или се върши работа. Можеш да разходиш кучето, да снимаш, да направиш пикник.

Пролет с първото слънце, лете из сенките, есен, търсейки слънцето. Дори в слънчев зимен ден, подскачайки от крак на крак. Всеки сезон е подходящ за пейкинг.

В парка можеш да видиш деца от всякакви възрасти и йерархия. Новородени, които още мяукат в дълбоките кошове на космическите кораби, които наричаме "бебешки колички", а загрижените млади майчета подскачат при всяко тяхно движение. Освен ако бебето си няма кака или батко, които осторожно трябва да се наблюдават и го, горкото, ще свиква да си мяука и да не му се връзват много-много. Децата с пюретата, прохождащите, малките банди с търкала, меки топки, тебешири и майките. Децата, взети от ясла или градина. Каките и батковците, които захвърлят тежките раници и почват да тичат като побеснели, нищо че уж вече не им приляга да се държат като бебета. Тийнейджърите, пуснали музика от телефоните - чупки, стойки, нервен смях. Човек може да прецени кое време на деня е само по детското присъствие - кой, кога е там.

Там ще срещнеш и нас. Ние сме една голяма и шумна тайфа, окупирала 4-5 пейки, поляната, бордюра наоколо. Има деца наоколо, някое и друго куче, тебешири, колело, топка. На пейката ще има бира или домашен сок от бъз. Ще си носим плод и солети, сандвич. Като стане късно, може да си поръчаме пица. Да, носят ни ги на пейката. По някое време бебетата заспиват по количките и настъпват онези блажени минути спокойствие за клетите им майки. Смехът става по-приглушен и тишината - още по-сладка.

Лафим си, закачаме се, познаваме се от години и все сме си свежи. Стари случки, нови планове за къмпинг или уикенд извън града. Гаджетата идват и си отиват, някои остават. Родиха се деца, други пораснаха. Всичко се върти около пейките и парка. Там ще се срещнем винаги, все някой ще има навит за малко пейкинг.

Пейкингът е връзка с приятелите ти. Спойката на компанията, смехът, споделянето, тайните и истините помежду ни. Код, който само ние си разбираме.

Пейкингът е когато един има, всички имат. Когато един има грижа, всички участват. Когато един има повод - всички се радват.

Пейкингът е безплатен, невинен и истински. За него не ти трябва дрес код, нито да се тагнеш. Толкова ти е яко, че не се сещаш и снимки да правиш.

Пейкингът е когато покажеш на детето си как да почиства след себе си, да се грижи за парка, като за своята си стая. Да не руши и вандалства.

Пейкингът е състояние на духа, друго измерение на времето. Споделено съзерцание на живота, на неговото движение, концентрирано в пулса на парка.