От разговорите с Едуард Олби в паметта ми особено се откроява един, на пръв поглед несъществен, но с интересен метафоричен заряд.
Когато на излизане от хотела в София Олби вадел регистрационната карта от пулта в стаята си, се прекъсвало цялото електричество в нея и стационарният електронен будилник губел памет. Нулирал се.

Опитал се Олби да обясни на рецепционистката, че му се налага всеки път, когато се прибере, да сверява отново будилника от нула. Казал й: “Не Ви ли се струва странно, че всеки път аз трябва да показвам на часовника колко е часът, а не той на мен, за което е предназначен?”

Тя поклатила глава и казала, че не знае какво може да направи по този въпрос. Тогава Олби излязъл, поразходил се из града, седнал в една градинка и дълго наблюдавал минувачите.

Цялостност и непоклатимост. Това са понятията, които изникват в съзнанието ми при спомена за Едуард Олби. Някои биха назовали същото с латинизма “интегритет”, други биха се позовали на почтителното “стара школа”.

Цялостните хора са рядкост, защото излъчват стоическо спокойствие пред преходността на живота. Страховете и вътрешните им демони никога не успяват да изкривят лицата им в истерична гримаса, не успяват да ги извадят от релси.

Цялостните хора имат вътрешната сила да отстояват решенията си и да се борят за това, което смятат за истинно. Без особено да се боят за репутацията си.

Цялостните хора предизиват уважение у другите на интуитивно ниво, без да им е нужно да го изискват формално. Те са верни на себе си и вътрешната си преценка.

Цялостните хора са взискателни и много отговорни, когато трябва да претеглят нещата на кантара на собствената си съвест. Затова и често са тежки характери.

Цялостните хора не се поддават на влияния. Те винаги търсят истината и изискват от себе си повече, отколкото могат да дадат. Интересуват се кое е вярното, а не кое е удобното.

Цялостните хора са талантливи в отношенията си с живота: нито се опитват да го пречупят, нито му позволяват той да ги пречупи.

Едуард Олби беше човек, който изпитваше всички около себе си с тежки тестове за творческо съответствие. Но най-тежките тестове той пазеше за самия себе си — тестовете, на които беше невъзможно да бъдеш пълен отличник.

Цялостните хора се неимоверно взискателни най-вече към себе си. Затова и незавършените им произведения понякога биват предавани на огъня. По авторова воля и вероятно от уважение към вечността, която не бива да бъде обременявана с текстове, неиздържали спартанската взискателност на собствените си създатели.

Цялостните хора са онези служители на вечността, назначени от нея да показват на часовниците колко е часът.

Снимка: dnevnik.bg
текст: официалната страница на Явор Гърдев във фейсбук