Раздялата е сложно нещо. Намесени са двама човека, всеки с неговия си мироглед и опит, били са близки, обичали са се, наранявали са се. Независимо какви са причините за раздяла, след свършен факт всеки остава в различна степен с усещане за загуба, самота, носталгия по хубавите времена заедно.

До такава степен, че е способен да идеализира миналата връзка, да се вкопчва в спомените. Раздялата е едно, но пускането от връзката - нещо съвсем различно. Може да минат месеци, дори години, докато се разделим освен физически, но и емоционално, докато погледнем за нови хоризонти с други хора.

Всяка връзка е неповоторима и колкото да обясняваме за нея и на най-близките си, в един момент, те ще си кажат: "Е, хайде, чак пък толкова", "Съвземи се", "Продължи нататък". Това ще ни отблъсне от реалността и ние ще се затворим да преболедуваме раздялата си. Отново и отново. Това е точният момент, в който трябва да поработим над перспективата си в нея. Вместо въпроси "Защо?" и "Как се стигна до тук?", с последващи обвинения, вина и неистово желание да върнем нещата назад и да го направим по друг начин, който ще запази връзката, по-добре да си дадем сметка за:

Не страдам само аз.
Мъжете и жените преживяваме различно раздялата. Първо страдаме ние, а те компенсират с други жени, светски живот или работа, сякаш не им пука, но после си дават сметка какво са изгубили. Тогава обикновено ние пък решаваме да продължим напред. Но мъжете също преживяват раздялата, на тях не им е лесно да скъсат с навиците, с присъствието, мекотата, уханието, грижата, усмивката, докосването. Опитайте се тази мисъл да изгони насочения към него гняв, ако има такъв. Това е момент, който е труден за всички.

Никой няма вина.
Дори да има изневяра, дори някой да е сторил нещо наистина гадно, до него се стигнало след отчуждение, горчилка, чувство за самотност и неразбраност. Както във влюбването никой няма особен принос, то просто става, така и с раздялата. Нещата следват своя ход и ако любовта не е била достатъчна и не сме си дали навреме сметка, можем наистина да се нараняваме до мазохизъм, вместо просто да се разделим.

Всичко ще мине.
В живота има лоши събития, човек може много да страда, вярно е. Но сърцето има способност да се съхранява, да забравя, позволява времето да притъпи болката. Това е механизъм, без който бихме полудяли. Сега усещането е интензивно. Плачете, яд ви е, разстройвате се от песен или когато минете край любимото ви кафене. От снимката му в социалните мрежи, от гласа му, ако се чувате. Но ще мине, приемете, преживявайте го, но не губете вяра, че болката ще намалее.

Аз заслужавам промяната.
Понякога имаме склонността да се принизяваме, че не сме били достатъчно добри за него, че ето - скъсахме, защото не се старахме достатъчно. Компромисите бяха малко, трябваше да сме по-усърдни. Но не е така. Ако сте били честни във връзката си - вие имате вашия принос тя да върви, както и той - да я проваля. Повдигнете малко брадичка и си кажете, че не заслужавате да страдате толкова дълго време.

Раздялата е била необходима, щом е факт.
Няма какво да се лъжем, насила не става. Късаме, събираме се, караме се, сдобряваме се. В главата си някой от нас щом е поискал да е сам, то той вече е поел по тази пътека. Насилието само поражда още повече болка и неразбиране, още повече гняв и обида. щом сме тук, значи тук трябва да бъдем. И по-добре навреме, отколкото да сме отлагали.

Готова съм за всичко ново и прекрасно, което ме очаква от тук нататък.
Помислете само - нови хора, нова среда, нови мъже. Но е въпросът да скочим от една връзка в друга. Оставете за малко флиртовете и сериозните намерения за обвързване. Забавлявайте се, правете това, което сте искали, докато сте били заедно, но не му се е нравило. Научили сте нещо за себе си, докато страдате, време е да влезе в употреба - ставаме все по-осъзнати в любовта с всеки човек по пътя си. Някои дават леки уроци, някои - особено тежки, но такъв е животът.

Но оставам с благодарност.
Ако успеете да погледнете с благодарност за изминалото време заедно, то вие вече сте готови да пуснете човека от себе си, да се освободите от мисълта за раздялата, да я приемете като част от пътя, пълен с какво ли не. Спомнете си хубавите мигове, но не желаейки да се повторят, а с желание да пазите място в сърцето си за този човек. Нека и той търси своето щастие.