“Видях го вече. Зная, че е там –
това, което винаги си търсил,
когато си безкрайно тих и сам,
и повален. Но не прекършен…
Когато си замръквал уморен
от всички задължителни илюзии,
от целия изкуствен плен,
от болката на думи чужди,
от тежките присъди и очаквания,
от мислите – така неподредени,
от сдържането – да не се оплакваш,
да бъдеш силен, и да имаш време…
Макар светът да е потънал в страх,
макар да е заровено дълбоко,
видях го вече, и те разпознах.
Ти носиш го във себе си.
Доброто.”

Тук ще намерите още прекрасни стихове на Мира Дойчинова