Независимо от характери, възпитателни нагласи и представи за отглеждане, родителите сме изправени пред сходни предизвикателства. Като оставим настрана непосредственото обгрижване, децата трябва да играят, да се развиват интелектуално и емоционално, да имат социален живот. Със сигурност има и други, но да кажем основните до училищната възраст или поне до края на началното образование, са свързани с общуване.

Още повече, че днес волно или неволно участваме като в един своеобразен конкурс за родители - чие дете има най-много приятелчета, ходи на най-развиващите извънкласни дейности, културни, творчески и т.н. мероприятия. Всичко това, в граници, може да е чудесно за едно дете, но за един родител интроверт може да е истинско изпитание да се включва в оборотите на подобно състезание.

Ако се смятаме за интровертни родители ние:

Трудно ни е да се включваме на организирани мероприятия като коледно тържество на класа по зумба на детето.

На родителски срещи рядко се изказваме и не поемаме инициативата да сме част от някакъв родителски съвет или подобно.

Ходенето по театрални представления, концерти, циркове, лунапарк ни изтощава.

Нямаме много приятели сред другите родители и сме ограничили максимално контактите си, щом не са наложителни.

Изморително е да сме във всякакви фейсбук и вайбър групи, чатове и да следим комуникацията.

Трудно се сприятеляваме с родители на други деца, ако не се породи някаква необходимост.

Не сме в състояние да поддържаме разговор с общи приказки твърде дълго, само защото децата са приятелчета.

Ако се разпознахте или вече си знаете, че сте този тип родител, първо спрете да изпитвате, ако го правите, вина, че сте такива, а детето има нужда от общителен родител, който да го социализира, води по мероприятия, да го занимава постоянно. Ако да общувате с много хора е изморително, още по-затормозяващо е да се преструвате на такива, каквито не сте. А в условията на състезанието, умората се удвоява. Може да се зароди тревожоност, депресия, панически атаки. Този родител не е по-добър от безразличния родител. Така се помислете как може да се справите.

Говорете с другия родител или с някого, който ви помага с отглеждането. Кои задължения може да поеме той и кои вие. Разпределете си ангажиментите и нека всеки усети силата си така, че детето да има нормална социална среда.

Дайте си сметка заедно, кое от мероприятията е нужно и полезно, дали има нужда от толкова извънкласни дейности и не е ли по-добре детето просто да има време и за игра.

Потърсете си родители, с които наистина може да контактувате. Интроверт не значи мизантроп. Със сигурност има такива и си оформете свои зони на комфорт в общата лудница.

Не лишавайте детето от социални контакти. Ако не излизате на площадка, защото мисълта, че трябва да общувате, ви отблъсква, това не значи, че детето няма да излиза. Носете си книга например или ползвайте времето да говорите по телефона, докато то играе.

Вашият пример е водещ за детето ви. Това, че вие сте интроверти не е нито добро, нито лошо, просто така стоят нещата. Ако детето ви е интровертен тип, нека бъде такова. Практиката сочи, че такива деца на такива родители стават много бързо самостоятелни и уверени в общуването, защото просто нямат нужда от родителско посредничество.

“Дали сме интровертни родители или просто не сме попаднали на среда? ”

Много родители се изолират от групичките в парка, от организираните мероприятия, защото просто не им харесва да си общуват с тези или онези хора. Това не ги прави непременно интроверти. Вероятно внимателното подбиране на хората се дължи на зрялост, а не на високомерие, както понякога изглежда отстрани. Там е работата, че като родители трябва да мислим и за себе си. Какво е забавно и на нас, кое пасва на темперамента ни. Защото родителството е отговорност, но трябва да бъде и радост.