Искаме или не, в края на всяка година се обръщаме назад за онзи кратък проблясък - как минаха дните й, бяхме ли щастливи в тях? Бяхме ли добри със себе си, с другите? Какво постигнахме, можем ли да се гордеем със себе си...

Ако този проблясък остави в нас чувство на доволство. Ако виждаме смислени мигове, нови хора, повече любов, повече осъзнатост - значи времето не е изгубено. Значи има за какво да благодарим. Имаме за какво да се борим, да продължаваме да мечтаем, да се стремим.

Ако този проблясък ни носи пустота, не бива да съжаляваме, а да се поучим от ненаправеното, недоизказаното. Да сме по-открити, по-смирени, да намираме мястото, към което душата ни се стреми. Нека не се задоволяваме с това, което течението ни поднася, а да поемаме без страх по нови посоки, да стигаме и прекрачваме границите си, а любовта да ни завръща при близките на сърцето ни.

Желаем ви, приятели, да сте здрави, за да имате енергията и силите да живеете, както искате, както заслужавате. Грижете се за себе си, за тялото, но и за душата си. Добротата винаги се връща, благите думи застигат и нас някой ден. Пускайте хляба си по водата и не чакайте отплата. Нека не отвръщаме поглед, а да подаваме ръка. Не да строим стени, а да проправяме пътечки. По-малко да говорим за себе си, повече да слушаме, да разбираме другите. Защото в тях се крие и отговорът за нас самите.

И нека се сбъдва точно това, което е толкова голямо, че го премълчваме. Понякога то е истинската песен на сърцата ни!

Нека това е вашата година, направете я най-специалната от всички досега!

Цвети и Инна