Днешният свят се движи на високи обороти и хората са бързозаменяеми. Винаги идват по-млади, по-амбициозни, по-склонни да правят жертви. Излизаме в майчинство, разболяваме се за седмица дори, но усещаме как нещата се изплъзват от нас. В България все още не се вярва в лоялността на служителите и тук малко работотдатели инвестират в това да обучават млади кадри, да имат социална политика спрямо тях, да бъдат гъвкави в условията, които им предлагат, да ги мотивират и да правят всичко, за да ги задържат.

Затова често усилията да се задържаме на работно място, което харесваме и ни е нужно, наистина могат да са изтощителни. Но има начини да се превърнем в незаменими в нашата работа. Начини, които не костват много:

Учете се от спорта.
Истинските добрите спортисти, и впрочем хора на изкуството, правят милиони повторения, докато не се усетят готови, ако изобщо се усетят така. Те ще скачат и милиони пъти на ден, ще тичат милиони обиколки и ще правят хиляди монотонии упражнения, докато тялото им само не извършва действието по рефлекс. В превод на офис езика - не се плашете от скучаната работа, а я приемете като предизвикателство. След време този, който не се оплаква от безкрайните таблици и отчети става по-търсен служител от постоянно отегчения.

Изучавайте обстановката и хората.
Без нездраво любопитство, разбира се, но не стеснявайте интересите си до вашия отдел или етаж. Кога е основана фирмата, как е започнало всичко, какво се е случвало. Не е нужно да парадирате или да се докарвате с тази информация пред шефовете, но с времето ще развиете усет каква е тази компания, каква посока следва, как вие можете да допринесете. Опитвайте се да схващате как нещата функционират и това знание със сигурност ще потрябва в критичен момент. Всички ръководни кадри се радват, когато служителите им проявяват ентусиазъм и предугаждат мислите им.

Оставяйте своя почерк и не заглушавайте своята индивидуалност.
Няма как да станете незаменими, ако останете незабележими. Може да са дребни неща като ваша собствена забавна чаша за кафе или закачалка за палтото ви, може да слагате бележки с цветен химикал, но бъдете сигурни, че с всяко, нещо, което вършите, оставяте нещо от себе си. Особено ако това са приятни дреболии, които радват окото и предизвикват усмивка. Това са дреболии, но те съставляват офис климата и някой ден за такива неща, някой може да се застъпи за вас, например.

Не спирайте да се мотивирате вътрешно.
Вие сте си единственият критерий за сравнение. Когато усещате, че мотивацията ви се сменя с инерция, предизвикайте се по нов начин. Бъдете изключение от правилото, че след определен период служителите свикват, намалят темпото и стават една интертна маса от хора, които едва свършват и минимума от работата си. Помнете, че вие работите за себе си първо, след това за някого другиго. Повярвайте тази енергия си личи отдалеч.

Просто бъдете добри.
Смехотворно е може би в контекста на големите корпорации и отговорни длъжности, натоварени с завист, конкуренция, но истината е, че в края на всичко доброжелателните хора с добри обноски и искрена усмивка остават наистина незабравими. Вярно е, че това е нещо, което всеки си го носи, но ако имате импулс да сторите на някого добро, да му се усмихнете без причина, да му задържите вратата, не се срамувайте, че ще изглеждате слаби и глупави. Напротив, точно добротата обезоръжава най-ефективно.

Ако въпреки всичките ви усилия и ако те ви костват твърде много сили и енергия, виждате, че не ви ценят и не сте незаменими, замислете се дали това е правилната работа за вас и дали някъде няма друго място, където да ви ценят повече.