
![]() |
Не се раждаш жена. Ставаш жена.
Ако любовта е достатъчно силна, очакването се превръща в щастие.
Всяка истински влюбена жена в по-голяма или по-малка степен е параноик.
Въпреки всевъзможните мнения, любовта съвсем не заема толкова голямо място в живота на една жена. Съпругът й, децата, домът, удоволствията, тщестлавието, светските и сексуални отношение, издигането по социалната стълба означават за нея много повече.
Голотата започва от лицето, безсрамието – от думите.
Да си намериш съпруг е изкуство. Да го задържиш е работа.
Думата "любов" няма същия смисъл и за двата пола, а това е една от причините за сериозните недоразумения, които ги разделят.
Жените прощават всичко и затова обичат често да припомнят нещата, които са простили.
Никой няма да повярва колко сълзи могат да поберат женските очи.
Определят мъжа като човешко същество, а жената като женска. Всеки път, когато тя се държи като човешко същество, казват, че имитира мъжа.
Никой не е по-арогантен към жените, по-агресивен и надменен, от мъжа, който е несигурен в своята мъжественост.
Странният парадокс се заключава в това, че чувственият свят, обкръжаващ мъжа, се състои от мекота, нежност и приветливост, с една дума – той живее в женски свят; докато в същото време жената се бие в суровия и жесток свят на мъжете.
Този свят винаги е бил мъжки, но нито една от причините, посочени като основание, не е адекватна.
Удоволствието от секса при жената е вид магическо заклинание; изисква цялостно отдаване; ако думите или движенията са противоположни на магията, то заклинанието се разваля.
Tази статия е достъпна в интернет на адрес: www.hera.bg/s.php?n=5315