„Никой не може да насилва своята природа, без тя да си отмъсти.”

Джек Лондон и неговите сурови прозрения за живота

„Животът не е въпрос на това да имаш хубави карти, а понякога на това да изиграеш лошите карти добре.“

„Никой не може да насилва своята природа, без тя да си отмъсти.”

„Не живея заради това, което светът мисли за мене, а заради това, което аз мисля за себе си.”

„Не трябва да чакаш вдъхновението, трябва да го преследваш.“

„Кокалът, подхвърлен на кучето, не е милосърдие. Милосърдие е, ако споделите кокала с кучето, когато сте гладни колкото него.”

„Знаете ли, че единствената цена, която животът има, е цената, която той сам си придава? Разбира се, и тази цена е преувеличена, тъй като животът е по необходимост пристрастен към себе си.”

„Ограниченият ум забелязва ограничеността само в другите.”

„Мъжът рядко цени както трябва жената, поне докато не се е лишил от нея. Той не си дава сметка за недоловимата топлота, излъчвана от женския пол, докато е обкръжен от нея; обаче отнемат ли му я, започва да усеща все по-голяма празнота в съществуването си и да изпитва някакъв смътен глад за нещо тъй неопределено, че не може да каже какво е то. Ако другарите му нямат повече опит от самия него, те поклащат със съмнение глави и му дават силно очистително. Но гладът не минава, а се засилва; той загубва интерес към всекидневието си и става мрачен, а един ден; когато тази празнота е вече непоносима, изведнъж настъпва миг на прозрение.”

„Предпочитам да съм пепел пред прах. Предпочитам искрата ми да изгори в ярък пламък, вместо да бъде задушена от гниене. Предпочитам да бъда великолепен метеор, всеки мой атом прекрасен блясък, пред заспала и постоянна планета. Функцията на човека е да живее, не да съществува. Не бива да губя дните си, опитвайки се да ги удължа. Трябва да използвам времето си.“

Превод на "Мартин Идън - Александър Бояджиев
Превод на "Белият зъб" - Асен Г. Христофоров

В книгите на Джек Лондон (12 януари 1976 г. - 22 ноември 1916 г.) има онази искра приключение, суровост, мъжество на духа, която независимо от времената, никога няма да спре да пленява. Живот, прекаран в крайности, в борба и бедност, в приключения и дълги пътешествия, той е всеки един героите си, всеки един от величествените пейзажи. И там в борбата на човека с природата - тази в него и тази около него - откриваме простички прозрения, малки златни късчета мъдрост.

Tази статия е достъпна в интернет на адрес: www.hera.bg/s.php?n=5318