И от зениците ми заваля
"Дъжд", Дамян Дамянов
Hera.bg
“Плющеше като бесен.Всичко мокро:
дърветата, паветата, града...
Вън всичко бягаше под покрив
и само те стояха на дъжда.
Унесени.Отнесени.Немирни.
Два жарки лъча в мокрото кълбо.
По всяка вероятност безквартирни,
но приютени в своята любов.
Чадърът черен старчески разперил,
подминах ги,изгледах ги на кръв.
А тайно си въздъхнах:Ах,до вчера
и мене ме валеше дъжд такъв...
Прибран на сухо горе в свойта стая
ги стрелнах през дъждовните стъкла:
две мокри птици гонеха трамвая,
бездомни,ала имащи безкрая...
И от зениците ми заваля.”
Tази статия е достъпна в интернет на адрес: www.hera.bg/s.php?n=5326
