“Животът, макар че той може да бъде единствено натрупване на мъка, ми е скъп, и аз ще се боря за него”

Мери Уолстънкрафт Шели е английска писателка, автор на разкази, есета и драми. Своята популярност печели най-вече с романа си „Франкенщайн или новият Прометей“ (1818 г.), който впоследствие се превръща в класическо произведение, определян за един от първите опити за научна фантастика.

Авторката е родена на 30 август 1797 г. в Лондон, Англия в семейството на радикалния философ и политически писател Уилям Годуин и известната феминистка Мери Уолстънкрафт, която умира малко след раждането на дъщеря си. Момичето израства с по-голямата си полусестра Фани (дъщеря на Мери Уолстънкрафт и американския ѝ любовник Гилбърт Имлей Уолстънкрафт, която Годуин осиновява и отглежда като свое дете). Отношенията в семейство се усложняват с втория брак на бащата на Мери през 1801 г. (той се жени за овдовялата Мери-Джейн Клеърмонт, майка на две деца - Чарлз и Клеър Клеърмонт, а по-късно двамата имат и син Уилям младши).
Петте деца получават много добро образование основно вкъщи под предписанията на Годуин. На десетгодишна възраст Мери прави първия си опит в писането, когато местна, юношеска библиотека отпечатва нейното стихотворение „Mounseer Nongtongpaw“ или „Откритията на Джон Бул".

“В живота няма нищо по-променливо от човешките чувства.”

През 1814 г. Мери започва романтична връзка с един от политическите последователи на баща ѝ, поетът Пърси Биш Шели, който по това време е женен. Двамата напускат Англия, придружавани от доведената сестра на Мери – Клеър и започват да обикалят из Европа. Действията на Мери я отчуждават от баща ѝ, който известно време дори не ѝ говори заради постъпката ѝ. В този период двамата влюбени се борят с различни проблеми, финансови дългове, преживяват и загуба на първото си дете.
През лятото на 1816 г., близо до Женева, Швейцария, младата двойка прекарва прекрасно време в компанията на Джордж Байрон, Джон Уилям Полидори и Клеър Клеърмонт. В един дъждовен ден докато групата се забавлява, четейки книга с приказки за призраци, Лорд Байрон предлага всички да напишат по една собствена история на ужасите. Именно по това време Мери започва да обмисля сюжета и да работи по своя бъдещ роман без да подозира, че той ще се превърне в най-известната ѝ творба със сериозно влияние в световната литература.

“…, когато лъжата може толкова да прилича на истина, кой може да бъде сигурен в щастието си?”

По-късно същата година, влюбената двойка е изправена пред печални събития - Мери губи своята доведена сестра Фани, умира и съпругата на Пърси Шели след като и двете жени решават сами да сложат край на живота си. Въпреки тези драматични моменти, двамата успяват да сключат брак през декември, но макар да изглежда отдадена на съпруга си, отношения между Мери и поета са белязани от болка и изневяра, включително и смъртта на още две деца. През 1819 г. се ражда техният син Пърси Флорънс, единственото им дете, което доживява зряла възраст. През 1822 г. животът на Мери е разтърсен от друга трагедия – съпругът ѝ умира от удавяне по време на плаване. Останала вдовица на 24-годишна възраст, Мери Шели работи усилено, за да издържа себе си и сина си. Тя продължава да пише, посвещава времето си и за популяризиране, и запазване на поезията на своя покоен съпруг в литературната история.
„Колко променливи и непостоянни са нашите чувства и колко странна е тази прилепчива любов, която имаме към живота, дори когато сме в най-тежко нещастие.“
Интересен факт е, че въпреки активната защита на правата на жените за свобода и равноправие, която майка ѝ отстоява, Мери е феминистка дотолкова, че е следвала майчините си идеи за неограничено образование за жените и равенство в брака. Тя обаче одобрява идеала на буржоазното семейство и не може да си представи себе си извън него. Придържайки се към този идеал, тя автоматично приема присъщата йерархия, претенцията за превъзходство на мъжете и неравното разпределение на властта между родителите и децата.


“Пожелавам на жените не да имат надмощие над мъжете, а над себе си.”

Мери Шели започва като на шега писането на романа „Франкенщайн“ (1818 г.) - пълното заглавие е „Франкенщайн или новият Прометей“, едва когато е на 18 години без дори да предполага за големия успех на своето произведение. Готически трилър, страстна романтика и предупредителна история за опасностите на науката и последствията от болната амбиция, разказани с майсторство и завладяващ, богат език, което впечатлява предвид крехката възраст на писателката. Великият бестселър и важен предшественик на жанровете за ужаси и научна фантастика, не само разказва страшна история, но и повдига дълбоки, дори философски въпроси за самото естество на живота и мястото на човечеството в космоса: Какво означава да бъдеш човек? Какви отговорности имаме един към друг? Колко далеч можем да стигнем, намесвайки се в природата? В романа са преплетени и мотивите за изолацията и самотата, злото и отмъщението. Историята за борбата между чудовището и неговия създател се превръща в популярна част и от модерната култура – романът на Мери Шели е вдъхновение за няколко екранизации, театрални постановки и дори анимационен филм, създаден от Тим Бъртън (анимацията е номинирана и за Оскар). Спектакъл на Стайко Мурджев (от Ник Диър по романа на английската писателка), който представлява една по-съвременна, модерна приказка, разказваща за „малформациите и абнормалността, настъпващи в човешките душа и тяло, когато бъде прогонена любовта“, може да бъде гледан и на сцената на Театър „София“.

“..., защото нищо не допринася толкова много за успокояването на ума, колкото твърдата цел - точката, върху която духът може да концентрира интелектуалните си въжделения.”

Други нейни творби са „Матилда (1819), „Последният човек“ (1826), „Фолкнър“ (1837) и др. Любопитно е, че Мери Шели пише и истории за деца – преведена на български език, в книжарниците може да се намери „Морис, или къщичката на рибаря“ – история за едно незабравимо приключение, която писателката създава като подарък за едно момиченце.

Майката на „Франкенщайн“, както често е наричана Шели, страда от различни психосоматични заболявания и нервни сривове, както и частична парализа на тялото. Умира от мозъчен тумор на 1 февруари, 1851 г. в Лондон.

„Франкенщайн“ – Преводач: Жана Тотева
„Морис, или къщичката на рибаря“ – Преводач: Боряна Даракчиева