Раздялата с любим човек след определена възраст е трудно решение, често последвано от труден период. Някои така и не успяват да я преодолеят. Други продължават с гордо вдигната глава. Трети пристъпват плахо напред, но без вяра и с усещането, че любовта за тях е свършила завинаги. Когато вече си минал 40-те и когато имаш деца положението е далеч по-неприятно от онова, когато се окажеш сам на 25, дори на 30. Всъщност, ние имаме способността да го правим още по-неприятно и дори страшно. И страшното идва точно с онзи момент, в който решаваш, че не искаш да търсиш някого отново, защото вече си на възраст и защото имаш твърде много други ангажименти, за да си позволиш свободно време, в което да се влюбиш отново. Една от най-големите грешки в живота ни. Точно тази. Защото вместо обстоятелствата да ни ограничават или каквото и да е друго - ограничаваме се ние самите. Затваряме се

Преди да позволите това да се случи с вас, помислете върху следното:

Какво е по-различно сега?

Възрастта - нима смятате, че няма други такива като вас? Или че не е възможно да се влюбят във вас сега, когато вече бръчиците са факт, а умореният вид сутрин плаши дори вас самите? Напротив. Точно сега може да откриете най-голямата и истинска любов. Онази, която не гледа първо лицето ви, а мечтае единствено за сърцето ви. За същността ви. Защото често на 20 се влюбваме в „повърхността“, без да сме разбрали напълно същността на човека до нас. След 30 сме далеч по-опитни и знаещи какво искаме, по-самоуверени и доказали се в почти всяко отношение. Веднъж станали майки, можем да се похвалим с далеч повече решителност, сила и смелост. Поне по-голямата част от нас. Факт е, че не малка част от мъжете бягат от силните и самоуверени жени, знаещи как да се оправят сами, но ние не търсим такъв, нали? Страхливци не ни трябват. А след 30те и голяма част от мъжете осъзнават какво всъщност искат. Затова, спрете с мислите за това на колко години сте и помислете за това колко много може да предложите на един мъж от своя житейски опит. А в замяна със сигурност ще получите, когато откриете Него.

Мисленето - „късно е да се занимавам с любовни истории“, „хората ще ми се смеят“, „как ще го обясня на детето/децата?“, „ами, ако отново не се получи?“, „нямам достатъчно време за подобни приключения“. Познати ли са ви тези мисли? Нормално е да минават постоянно през главата ви. Не е добре обаче да им вярвате, защото така се обричате на самота, която не заслужавате. Помислете отново. Вие „не се занимавате с любовни истории“, а искате да бъдете обичани, като всяко нормално човешко същество. Хората изобщо не ви интересуват с техните мнения, защото те са безброй и ако трябва да се вслушате във всяко едно, по-добре влезте в манастир. По-лесно от това да обясниш любовта на дете няма. Децата са толкова чисти и невинни създания, които се радват на всеки миг обич, че едва ли няма да разберат желанието ви да имате партньор. Разбира се, това не бива да се случва за сметка на тях. Те си остават най-важното в живота ви, но извън грижата, вниманието и игрите, които им дължите, имате нужда и от време за себе си. А това също трябва да им го обясните. Повярвайте, когато подхождате открито, говорите много и за миг не спирате да им показвате обичта си, почти няма начин да срещнете съпротива от тяхна страна. Относно времето- това е единственото, за което бих се съгласила с вас. Времето не стига. Особено, когато си по цял ден на работа, а вечер трябва да помислиш за вечерята, чистите дрехи за следващия ден, както и да заделиш време, за да видиш и чуеш децата си. Но…онзи, когото ще срещнеш няма да има проблем с липсата ти на време, а ще те разбере и дори ще направи така, че да намериш такова за вас. Един мъж, който ви обича, ще приеме всичките ви ангажименти и проблеми като свои и ще направи всичко възможно, за да „построи“ живота си с вас по най-добрия начин. Ако не го направи и постоянно ви мрънка, че нямате време за него или че няма да се получи, просто не се занимавайте. Не влагайте усилия във връзка, която започва по този начин. Началото на една връзка винаги може да предскаже и края й.

Изборът - променени сте. Разбираемо. И никога няма да върнете нито възрастта си, нито мисленето си. Едно, обаче можете да направите и то е да изберете. Много е просто. Да избереш да останеш сам и един ден, когато децата отлетят всяко в своята посока, да бъдеш наистина самотен или да се погледнеш в огледалото и да си кажеш, че нищо не се е променило и че както на 25 си заслужавала щастието, така го заслужаваш и на 35. Както преди си го търсила, така и сега ще го търсиш. Както преди си се оправяла за среща и си чакала с нетърпение мига, така и сега ще го правиш. Това, че си станала по-разумна, внимателна и предпазлива, далеч не означава, че ще бъдеш до толкова разумна, та чак скучна и до толкова внимателна, та чак страхлива. Правете разлика между пазя се и страхувам се, между желая и искам на всяка цена. Помнете, че само, когато пожелаете красивото и доброто за себе си, и ще го получите. Ако обаче го искате на всяка цена и припряно насилвате една връзка или скачате с двата крака в живота на първия срещнат, няма да бъдете удовлетворени и няма да получите най-ценното, което може да имате. И не на последно място- бъдете малко луди, дори на 35 или 40. Защото никой не харесва твърде уравновесени и праволинейни жени. Ако не можете да си поискате коктейла с приятелки в петък вечер или лудият смях до зори, не можете да поискате и живота в пълната му прелест.
Няма значение на колко сме. Всяка възраст има своята красота и своята гледна точка и това няма как да е иначе. Гледната точка на любовта обаче е една- ако я поискаш, ще я имаш. Ако се затвориш у дома с размъкнатата си тениска и поредния глупав сериал, може и да се влюбиш…, но в някой актьор, в някоя илюзия, в заместител...

Във всичко можеш да загубиш вяра. В любовта - никога.