Една от хилядите отговорности, които поемаме като родители, е тази, че прехвърляме върху децата си различни модели на отношения. От нашата връзка с таткото зависи до голяма степен и връзките на нашите деца с техните партньори. Ако ние ги отглеждаме в здравословна среда, в която двойката е любяща, закриляща, допълваща се и връзката носи удовлетвореност, до голяма степен такава ще бъдат и техните. Обратното - отношения, в които цари потисничество, гняв, агресия, унижение, ще утвърди този модел като нормален. Или поне ще направи съпротивата срещу него много мъчителна.

“Но какво значение има това в отношенията майки-дъщери? Какво послание предаваме именно към момичетата си? ”

Излишно е да се казва, че майката за момичето е основен ролеви модел. Поне до първите бунтове през пубертета тя е всичко онова, към което момичето се стреми да бъде. Авторитетът й е безукорен, както е и при момчетата, но момичетата учат от майките си много повече. Майката определя:

Себеусещането - "Харесвам се, грижа се за себе си. Да, имам недостатъци, но се стремя да ги преодолявам. Приемам се, каквато съм, приемам недостатъците си, но не се отказвам да бъда и по-добрата версия на себе си. Не се сравнявам с другите жени. Те имат своите качества и недостатъци, също като мен. Здравото тяло е синоним на красота и самочувствие"

Себеизразяването - "Казвам открито какво мисля, като се стремя да не съм арогантна и да не наранявам чувствата на другите. Те също имат проблеми и сме тук да си помагаме. Не търпя някой да ме унижава и да се разпорежда с мен и вместо мен"

Мъжете - "Стремя се към здравословни отношения, уважение и любов. Търся, давам и ще изисквам, ако се налага, равнопоставеност в домакинството, отглеждането на децата и финансовите задължения. Не приемам унизяващо ме отношение, обиди, насилие. Аз заслужавам и съм готова да дам любящи и хармонични отношения и близост.

Децата - "Като майка се стремя да пазя и развивам потенциала на детето си, да го критикувам, когато се налага, да поставям граници, в които да има и забавления, както и задължения. Аз не съм приятел на децата си, а техен родител, но се вслушвам в думите и уважавам мнението им.

Жена, която потиска емоциите си, учи дъщеря си, че изразяването им е неприемливо, тя ще получи укор и неодобрение, ако го направи. Такава дъщеря става жена, което не може да изрази себе си във всяка една сфера на живота си - пред началник, партньор, сред приятелите си. Тя разбира, че изразяването на чувствата, носи беди, вместо да е освобождаващо и изясняващо.

Жена, която е предимно гневна, наранява децата си, не само дъщеря си, като ги поставя в ситуации на враждебност, силно понижена самооценка, чувство за вина, нанася им травми, с които тр трудно се преборват без помощ отвън.

Жена, което е нестабилна и се люшка между крайности - гняв-вина от гнева-потиснатост създава среда на несигурност "в какво настроение ще е този път мама?", имплицира тази нестабилност и в живота на дъщеря си особено.

Жена, която отглежда детето си сама е взела нелеко решение, за което, за съжаление, винаги ще носи последствията, независимо дали има реална такава. Защото може да се е разделила с таткото, но в живота й ще влезе някой ден и друг мъж и тя постоянно ще се тревожи колко да го допусне, дали той е истинският, дали ще бъде достоен партньор, с когото да отгледа сегашните си или с когото да има ново дете. На тази жена й се свива сърцето, когато види, че на дъщеря й трябва бащин авторитет и присъствие. И ще й е най-трудно да създаде положителен образ на мъжете, на бащите, на брака и обвързването, на отдадеността.

Затова бъдете смели - изразявайте мислите си, чувствата си, слабостите си. Опитвайте да канализирате гнева и тревогата, търсете своята стабилност и мир, за да ги внушите и на момичетата си. Бъдете сам пример за това, което искате да станат те - умни, уверени, силни.