Когато разбрах за "правилото на едната минута", установих, че майка ми постоянно го прилага. За сравнение - нейният дом е винаги разтребен. Както казва тя - "да ме изненадат гости, не ми е неудобно да ги поканя". Уви, при мен не е така. Казвам си, че е въпрос на време да се поддържа един дом спретнат, но много време ли е една минута? Да си изпиеш кафето и веднага да си изплакнеш чашата, като си сготвил, веднага да си изчистиш печката...

Времето все не стига и за много от нас онова време, отделено на чистене и подреждане, е пропиляно. Необходимост, но пълна досада, която краде от нашия уикенд, от спокойните вечери у дома, от ваканциите.

Правилото на едната минута е един малък трик, който би ни помогнал да пестим от времето за среждане и чистене. Не се изисква нищо специално, нито някакви невъзможни усилия и приготовления - просто малко съобразителност.

Кога домът ни е разхвърлян, мърляв? Когато едни малки разхвърляности и мърлявщини се натрупат и станат големи разхвърляности и мърлявщини. А като станат големи, нежеланието ни да се справяме с тях става все по-голямо също. Ето пример със Стола. Столът е мебел да, но в спалнята той е натоварен с още една мисия - да мятаме на него дрехите, които събличаме вечерта. Риза, панталон, блузка, шал. Мерим някакви дрехи, бързаме, не ги прибираме и къде? На стола. Така купчината става все по-голяма, а ние вместо да я разтребим, продължаваме да вадим нови дрехи от гардероба и така от небрежно метната риза имаме камара от дрехи. Тук правилото на едната минута би заработило с пълна сила. Но в какво се изразява това правило?



“"Правилото на едната минута" гласи, че ако има нещо, което отнема по-малко от една минута време, по-добре да го свършим веднага, вместо да го отминем като маловажно. Колкото и да бързаме, една минута наистина не е много време. ”

Например:

Да си оправим леглото веднага след ставане. Неслучайно това е едно от първите правила за успешен ден - не отнема време, ефективно е за реда вкъщи и ни оставя чувство за удовлетоврение, че сме започнали деня си с поне една свършена задача.

Да измием чашата си за кафе, чинията от обяд, купичката от закуската. Ако просто ги сложим в мивката - започва трупането им и нежеланието да мием чинии.

Да махнем съдовете от съдомиялната, още когато е свършила програмата, за да освободим място за бързо слагане на мръсните.

Да сложим нещата за пране, директно, когато се събличаме, или да ги приберем в гардероба, ако са чисти.

Да приберем вещ на мястото й, веднага след като сме я ползвали - ножицата в шкафа, книгата на рафта.

Да забършем мръсното веднага - котлоните след пържене, мивката и плота.

Да държим бюрото и чекмеджетата разтребени също не отнема повече от минута.

Изобщо, в ежедневието на всеки има хиляди малки и досадни детайли, чието угнетяващо действие може да се неутрализира на мига - като бъдат поставени на места, почистени и разтребени. Навици като тези да оставяме нещата не по местата им, да слагаме съдовете в мивката, дрехите по столове. Никой няма да го свърши вместо нас и няма да изчезнат с магическа пръчка нито мръсните дрехи след тренировка, нито обувките до вратата. Просто да пораснем и да оправяме след себе си. Така малко по малко, зона по зона, стая по стая - целият дом грее разтребен и разчистен - да готвим с желание, да почиваме, да действаме по любимото си хоби, да изгледаме в мир сериала. Каквото ни прави щастливи у дома.