Синият цвят има дълга и сложна история - от наметалата на ренесансовите мадони до обикновените докерски индигови панталони, от гробниците на Древен Египет до модернизма в изкуството. За разлика обаче от другите цветове, синьото не се среща в естествен вид в природата и то така, че от него да бъде взет пигмент, от който да се направи боя. Можеш да вземеш кал и вече рисуваш в кафяво, можеш да вземеш листо и вече рисуваш със зелено. За да имаш синьо обаче, ти трябва солидна преработка или...чиста случайност.

Еволюционно погледнато, синьото предизвиква положителни асоциации - ясното небе означава хубаво време, чистата вода също е кристално синя. Но от науката знаем, че нито водата е синя, нито небето. В естествен вид сини в природата са малко на брой минерали, оперение на някои птици и някои цветя. И въпреки че сякаш изборът е доста богат - синьото е единственият цвят, който има своя лична история. История, свързана с научни изобретения, търговия, случайности и безкрайно любопитство. Синьото има и малка, но много важна част от голямата история на изкуството.

Египетско синьо

Това е първият изкуствено добит цвят, за който имаме сведения. Създаден е в Древен Египет, около 2,200 пр. н. е., вероятно връстник на пирамидите в Гиза. За да направят този цвят египтяните смесвали варовик и пясък с минерали, съдържащи мед - като азурит и малахит. Загрявали сместа и резултатът бил материал, наподобяващ стъкло, което те натрошавали и смесвали с яйчен белтък или лепило. Резултатът бил синя смес, с която те глазирали или озцветявали предимно керамиката си. Египетският метод, макар и сложен, останал много популярен чак до Римската империя, когато се появили други начини да се прави синьо.

Ултрамаринът, наричан още "същинско синьо"

Ренесансовите мадони на Сасосферато, Рафаел, Микеланджело и Ботичели

Това е може би най-скъпият цвят в историята. Той се правил в продължение на векове от един-единствен камък - лапис лазули, който се срещал само в една планина в Афганистан. Отново предприемчивите египетски търговци започнали да изнасят камъка още преди 6000 г., но не за направата на пигмент, а като суровина за бижута. За първи път сведения за ползването на камъка като източник на цвят се появяват чак през 6-ти век. Открито е покритие на будистки фрески в Бамиян, Афганистан. След още 7 века лаписът започва своето славно пътешествие към Европа, където венецианските търговци първи виждат потенциала на камъка.

Скоро лаписът се е тъгувал за най-високата цена - теглото си в злато. В ултрамариново, още кралско синьо, са се обличали само най-богатите, кралете. В епохата на Ренесанса ултрамаринът е любим цвят на Рафаел, Микеланджело и това се запазва до барока, когато Вермеер рисува своето "момиче с перлената обица", която също носи ултрамарин. Превъзходството на цвета е тотално.

"Момичето с перлената обица"

Новото време носи промени и за синьото

Плантация за индиго по време на робството в САЩ

В резултат от интензивната търговия на Европа с Америките и Африка, 17-ти и 18-ти век, синьо диво индиго, растение от семейство Бобови, става популярно като оцветител. То не носи пигмент, който може да се ползва в изкуството, но успешно оцветява тъкани и други стоки от бита. Хората вече свободно имали синьо, макар и не в този скъп оттенък.


Багрене с индиго

Индигото става много популярно, защото растението се гледа лесно и при всякакви условия. Растението било особено много използвано за униформи в армията. През 1912 г с изкуственото индиго денимът получил класическия си цвят, с който го свързваме и до днес.

Пруското (немско) синьо на Якоб Дийзбах

Пикасо в синия си период, "Жена със скръстени ръце"

Година преди Исак Нютон да публикува теорията си за спектъра на светлината и 7-те цвята, на които тя се разпада (Оптика, 1704 г.) в Германия се открива нов нюанс синьо. Якоб Дийзбах, който се занимавал с багрене на тъкани търсел по-ярко червено. По случайност в негова проба попада животинска кръв и благодарение на химичната реакция се получава нов цвят - наситено тъмносиньо, днес известно като Berliner Blau или пруско синьо. Пигментът е подходящ и за рисуване. Негови почитатели са както Пикасо в неговия син период, така и японският илюстратор Катцушика Хокусай, рококо художникът Вато.

International Klein Blue на Ив Клайн

Междувременно обаче уптрамаринът продължава да провокира художниците. През лятото на 1947 френският художник Ив Клайн, само на 19 години, вече бил обсебен от ултрамарина. Той започва експерименти с френския ултрамарин, търсейки матов еквивалент. Така стигнал до свой оттентък - International Klein Blue, или още IKB, годината е 1960.

Научен прогрес и индустриален дизайн

Китара, произведена в YInMn

Последният засега щрих в историята на синьото е поставен отново по случайност през 2009 г.. Химикът Мас Субраманиан и студентите му в Държавния университет на Орегон правят опити за нови цветове за индустрията. Случайно получават проба, която се оцветява в ярко наситено синьо след нагряване. Според тяхното проучване, такова синьо дотогава не е категоризирано като отделен цвят. Те кръщават цвета YInMn според съставките му - итрий, индий и магнезий и го патентоват през юни 2016.

Заглавната снимка в фреска от Тиванския некропол, Древен Египет
По материал от artsy.com