Често чуваме изказвания, споделяния за това как хората обичат нещо/някого с цялото си сърце. В интерес на истината това не е съвсем така: всъщност обичаме от дълбините на вентралната област на тегмента (обща област в мозъчния ствол, която се намира между вентрикуларната система и отличителните базови или вентрални структури), на хипоталамуса и други жизненоважни области на мозъка.

През последните две десетилетия и учените се присъединяват към поети, философи, художници, музиканти, психолози, които се стремят да разберат значението, влиянието, силата на любовта. Според д-р Хелън Фишър, един от най-известните изследователи в областта на човешките чувства, любовта може да бъде разделена на три основни системи в мозъка: секс, романтика и привързаност. Всяка система съдържа различна мрежа в мозъка, включваща определени съставки, хормони и невротрансмитери, проявяващи се в различните етапи на взаимоотношенията.

Сексуална система - Сексуалното влечение и страстта произхождат главно от хипоталамуса, регион на мозъка, който контролира и основни желания като глад и жажда. Хипоталамусът е тясно свързан с автономната нервна система, която контролира сърдечната честота и колко бързо дишаме. Специфичните рецептори на хипоталамуса за хормони като тестостерон, който се намира в известни количества и при дамите, прекъсват връзките с всякакви физически реакции. Резултатът е силен, познат инстинкт за полово възпроизвеждане.

Романтична система - Това е причината влюбените да се борят с всякакви пречки, да вършат чудеса от храброст или да преминават стотици километри, за да бъдат заедно. Проучванията потвърждават, че новите влюбени двойки имат високи количества активност във вентралната тегментова област и участъка в мозъчната кора нуклеус акумбенс (област, която се активира, когато нещо оправдава нашите очаквания). Тези региони са натрупани с невротрансмитера допамин, химикал, който стимулира „желанието и възнаграждението" като провокира интензивно усещане на удоволствие. Други химикали, свързани със стрес и възбуда, също са повишени - кортизол, фенилефрин (намира се в шоколада) и норепинефрин. Нивата на серотонин са ниски в ранната романтична любов. Любопитен факт е, че серотонинът (с много важна роля в регулирането на процесите на съня, сърдечния ритъм и дишането) може да бъде нисък също и при обсесивно-компулсивно разстройство, депресия и безпокойство. Резултатът е обсесивно преследване на желания, безмилостен оптимизъм и дори някакво пристрастяване.

Привързаност – Интересно е, че усещането за привързаност също се появява в хипоталамуса, който подхранва и желанието за страст/секс. Някои може да видят горепосочените системи като един вид прогресия в една връзка – първо се появява сексуалното желание, след това романтиката, после и желанието за брак и свързаност. Макар да е вярно, че тези аспекти на нашия мозък и нашите взаимоотношения се променят във времето, важно е да се запомни, че те никога не намаляват и често взаимодействат по важни начини.

“Какво се крие в усещането за „разбито сърце“? ”

Функционални сканирания, направени с ядрено-магнитен резонанс (MRI) показват, че хората, които наскоро са преживели тежка раздяла (загуба на любим човек), имат по-висока от нормалната активност в областта на мозъка, която регистрира физическа болка - това означава, че мозъкът не прави разлика между емоционалната болка и болката от физически наранявания. Това води до освобождаването на стресови хормони като кортизол и адреналин, което може да предизвика и различни физически симптоми като загуба на апетит, безсъние, гадене, затруднено дишане и отслабване на сърдечния мускул (*макар че тези резултати и методи са поставени под въпрос, не е изненадващо, че промените в други невронни мрежи, свързани с голяма депресия, също са наблюдавани при раздяла и усещане за „разбито сърце“).


Когато преминават през раздяла, единственото нещо, което повечето хора искат, е да останат сами, да се изолират и да се отдадат на страдание, самосъжаление, често и обвинения. Точно в тези моменти нивата на допамин трябва да бъдат повдигнати - най-добрият начин да се направи това в подобна негативна за дадена личност ситуация, е посвещаването на дейности и занимания, които носят разнообразие, радост и удоволствие (колкото и трудно да е това в началото). Ангажирането на съзнанието с различни активности може да има положително въздействие и да спомогне за преодоляването на стресови, тежки ситуации.

Д-р Хелън Фишър обяснява, че романтичните любовни преживявания „са доста под емоционалния център и всъщност не са емоции изобщо, а по-скоро мощна сила и обща нужда на всички човешки същества.“ Тя подчертава колко е важно хората да бъдат във взаимоотношения, в които изпитват признание за своите чувства и усилия, споделеност и подкрепа.

Едва ли има човек, който да не е преживял поне веднъж в живота си, голяма любов, заедно с цялата палитра от силни емоции и тежка раздяла с любим човек, изпитвайки болезнено разочарование, смазващо чувство за самота, липса на желание за каквото и да е. Понякога единственото, което можем да направим е да се доверим на лекуващата сила на времето, очаквайки новите възможности и промени, които да ни вдъхновят отново, да ни срещнат с различни хора и да ни дадат сила за нова, прекрасна любов.