На 20 април 1984г., около 18.30, Христо Проданов стига сам на Еверест и с това става първият българин, стъпил на най-високата точка на планетата. Той прави това сам, без кислороден апарат и от най-трудния маршрут - западния (непалски) склон.

От българския лагер обаче започват да се тревожат, защото времето напредва, а Проданов няма оборудване на спи на открито. Започва безпрецедентна спасителна акция, инициатор на която е Людмил Янков. Той жертва собствения си шанс да качи Еверест и подлага на риск живота си, като преодолява за опасно кратко време много голяма денивелация. За съжаление, не открива Проданов и прекарва нощта на 21 април на открито. В резултат на измръзванията от тази нощ са ампутирани фаланги от ръцете му.

Христо Проданов загива на спускане от Еверест - на 22 април. Людмил Янков посвещава това стихотворение на приятеля си:

Цената на мечтата

Не питай за цената на мечтата -
бори се, литвай, падай и умирай!
Носи я винаги напред - в ръката,
възкръсвай, ставай, искай и намирай!
Не я затваряй в себе си, в душата...
Изправен дишай, никога не спирай,
мечтай за радостта, за красотата.
С възторг и трепет, с вяра в чудесата -
тя ражда и мира и светлината,
с кръвта заплаща любовта и свободата.
Не питай за цената на мечтата.