„Малка стъпка за човека - голям скок за човечеството!.”
20 юли 1969 г. - това е датата, която остава в историята като една сбъдната мечта на човечеството. Нийл Армстронг става първият човек, стъпил на лунната повърхност. Минути след него това прави Едуин "Бъз" Олдрин - вторият член на екипажа на лунния модул "Ийгъл".
Общо двамата прекарват 3 часа и 40 минути, но зад това сравнително кратко време стоят години подготовка, а няколко серии Аполо им проправят пътя. Времената за драматични - в разгара на Студената война и в пика на космическата надпревара между СССР и САЩ.
Пилотираният космическия кораб Аполо 11, съставен от ракетата-носител Сатурн V, командния модул CM-107 с позивни „Колумбия“ и лунния модул LM-5 с позивни „Ийгъл“ (Eagle) е третият апарат от серията Аполо, изпратен към Луната в програмата на НАСА. Преди него Аполо 8 и Аполо 10 с екипаж на борда са достигали естествения спътник на Земята, но не извършват кацане.
Целта на мисията на Аполо 11 е да извърши меко кацане на Луната в предварително определен район в Морето на спокойствието, събиране и доставяне на Земята на образци от лунния грунд, фотографиране, провеждане на директна телевизионна връзка със Земята, поставяне на научна апаратура на лунната повърхност и завръщане на Земята.
Аполо 11 достига Луната на 19 юли след 76-часов полет. След няколко обиколки на Луната астронавтите виждат Морето на спокойствието - предварително набелязания район за кацане. Първата избрана точка се намира на около 20 км.
На 20 юли Лунният модул се отделя на височина от 110 км. над повърхността и започва да забавя своята траектория. По план "Ийгъл" трябва да се прилуни на автоматичен режим, но още по време на полета Армстронг е взел решение, че на около 100 метра от повърхността ще премине на полуавтоматичен режим с аргумента, че автоматиката не знае как да избере площадка за кацане. По време на полета обаче се налага да се премине на ръчен режим много по-рано поради претоварване на бордовия компютър. Независимо от възникналия проблем от Хюстън съветват астронавтите да продължат мисията и Армстронг и Олдрин успяват да кацнат на ръчен режим, прелитайки над кратер с размери около 180 метра. В 20 часа, 17 минути, 42 секунди, на 20 юли 1969 г. Лунният модул се прилунява в Морето на спокойствието и Нийл Армстронг докладва:
“Хюстън, тук база на Спокойствието, Ийгъл кацна“ „Хюстън, тук база на Спокойствието, Ийгъл кацна.”
