Тревожността е състояние, което лесно може да се превърне в голям проблем, когато се свърже с други психологични проблеми и когато не развием механизми да я контролираме. Това е състояние, в което не можем да контролираме страховете си, когато премисляме всичко твърде много и тези мисли са свързани с безпокойство. Тревожността е чувството, че нещо изпускаме, че нещо неприятно ще се случи всеки момент, бъдещето е несигурно и плашещо.

Ето как тя може да ни попречи да се наслаждаваме на настоящето, да гледаме, ако не с оптимизъм, поне реалистично на бъдещето. Хората винаги сме изпитвали несигурност и безпокойство към неизвестното, независимо дали е близкото бъдеще, нова работа или преместване в друг град. Това е част от защите механизъм, който ни държи нащрек, тренира инстинктите ни. В днешно време обаче тревогата се подсилва от бързо променящата се действителност, от динамиката, от икономическата обстановка. И благодарение на социалните мрежи и медиите тя лесно може да се превърне в наистина опасен проблем.

Кога тревожността става проблем:

Когато избягваме социални контакти от страх, че нещо може да се случи - някой да ни обиди, да ни унизи, да ни се присмива
Когато тревогата преминава в панически атаки, които имат физически симптоми, като задух, сърцебиене, потене, виене на свят
Когато заради тревогата ни идват суицидни мисли като "не мога да се справя с това напрежение"
Когато не се тревожим за обичайни неща като сметки, работа, оценки, отношения, а за нещо неясно в бъдещето.
Когато след тежко събитие сме тъжни или тревожни, не можем да заспим или плачем е различно от постоянни кошмари, мислено връщане на ситуации отново и отново, нестабилност и страх.

Ако усещате, че тревогата се изплъзва от контрол, не се колебайте да говорите с близък човек или ако имате чувството, че никой не ви разбира или ще неглижира проблема - най-добре със специалист.

Тревожността на ежедневно ниво може обаче да бъде контролирана. Крайната цел е по-малко грижи, стремеж към контрол или прекалено мислене и повече свобода, непринуденост, наслада от деня, надежда за бъдещето. Какво можем да направим:

Разберете точно от къде идва вашата тревога, конкретно назовете, ако трябва - напишете на лист, причината. "Страх ме е от ходенето утре в университета, защото имам изпит" - следователно трябва да седнете и да прочетете още. За всяка тревога има решение, което зависи от вас и развитие на ннещата, което е извън вашата власт. Трябва да ги разграничите.

Запитайте се дали нещото, което ви тревожи сега, ще ви тревожи и след месец, година. Например "Притеснявам се, че косата ми изглежда ужасно". Отидете на фризьор и вземете мерки, а благодарение на тях - след месец-два няма дори да си спомняте, че сте се тревожили за едни сухи краища.

Общувайте и споделяйте тревогите си. Ами приятелите са за това, родителите. Дори със съседи и колеги можем да споделим някои неща. Без да прекаляваме разбира се, но можем да кажем, че нещо ни притеснява. Понякога проблемите дори само казани на глас, губят от силата си. А можем да чуем полезен съвет и утеха най-малкото как да излезем от това състояние.

Водете си позитивен дневник. Едно лесно упражнение, което ни учи как да сме благодарни за малките, големи неща в живота си. Дреболии като "Днес ми дадоха ред на опашката", "Кафето ми имаше страхотен каймак и го изпих бавно и с кеф", "Днес е първият ден от няколко дни, в който не валя". Такива неща помагат винаги да се види скритата красота в ежедневието и как тя може да ни въздейства.

Мислете за бъдещето с умерен оптимизъм. Разбира се, че всички умираме, планетата ни е пред разруха, държавата е зле, пари няма и т.н. Това е ясно. Въпросът е какво правим като го знаем. Човек може да проектира мисли и надежди за бъдещето не много напред във времето и слава богу. Не можем на 25 години да се тревожим, че няма да намерим подходящ мъж и да имаме деца. Не можем от училищния чин едва ли не да се тревожим, че един ден няма да си намерим работа. В бъдещето ни очакват толкова позитивни неща, колкоот имаме очи да ги видим и усетим. Черногледството и цинизмът са лесни.

Тревожността е част от инстинкта ни за самосъхранение, факт. Но исконните ни инстинкти днес може да ни подведат. Ако се учим да ги контролираме и освобождаваме в точните ситуации, ще успеем да създадем хармония между тях и реалността.