...Болен съм. Тежко. Заради моето поколение, което е изпразнено от всякакво човешко съдържание. Поколение, опознало като форма на духовен живот само баровете, математиката и автомобилите Бугати. Днес то е въвлечено в една чисто стадна дейност. То вече няма никакъв цвят. Не знаеш по какво да го отличиш.

Вземете войните отпреди сто години. Преценете колко усилия са били правени, за да се утоли духовната, поетичната или простата жажда за човечност.
Днес, когато сме изсушени като кирпичи, ние се подсмиваме на тези наивности. Униформите, знамената, песните, музиката, победите (вече победи няма, нищо днес не притежава поетиката на един Аустерлиц. Има само храносмилане - бавно или бързо). Всеки лиризъм звучи смешно. Хората отказват да бъдат пробудени за какъвто и да е духовен живот. Те добросъвестно вършат нещо като работа на конвеер. Както казва американската младеж, "ние приемаме добросъвестно тази мръсна работа".

Пропагандата по цял свят напразно се напъва. Нейната болест въобще не е в липсата на отделни таланти. За да не изглежда банална, тя си е забранила да се позовава на великите освежителни митове. В своя упадък човечеството се е свлякло от гръцката трагедия до театъра на господин Луи Верньой*

По-долу въобще не може да се стигне. Век на рекламата, на системата Бьодо**, на тоталитарните режими, век на армии без тръбачи, без знамена, без литургия за мъртвите. С всичките си сили ненавиждам моето време. В него човекът умира от жажда. Аз имам чувството, че се върви към най-мрачните времена. За мен единствената надежда е на хората да им бъде върнато духовното...

*автор на булевардни пиеси.
** за механично отчитане на извършения труд.