Времената са динамични, а възрастните хора се приспособяват най-трудно. В различна степен - някои от тях започват да живеят на село, започват малко стопанство, градинка, шетат на дворче и къща. Други работят след пенсия в големите градове, боравят със смартфони и се возят в метрото. Независимо как продължат старините си, повечето, ако не всички таят надежда - че ще прекарват време с внуците, те ще ги обичат и помнят с добро.

Всичко друго обаче е различно. Късното пенсиониране кара възрастните хора, които искат да се радват на почивка и внуци, да изнемогват и да се разкъсват между умората, любовта, задължението и нуждата от средства. И то при положение, че са относително здрави. Родителите често нямат време да заведат да децата, да организират семейна среща. Децата разполагат с все по-малко свободно време за игри и общуване с връстници, какво остава за време за баба и дядо. В общия случай се търсят пролуки за всички и бабите и дядовците се превръщат в нещо средно между детегледачки и секретари на внуците си.

Обикновено ние, родителите, разчитаме на житейската мъдрост на нашите родители, техния опит и уравновесеност, за да...правят безусловно каквото ние наредим. Което отнема от достойнството им, от чистотата на общуването децата, които също започват да ги третират по същия начин. Държим се арогантно и изискващо, без да се съобразяваме с родителите си и техните нужди и желания. Възрастните хора пък правят честата грешка да са назидателни, твърде критични към нашите принципи и така ни отблъскват от себе си. Най-ощетени са децата, които губят този безценнен канал на общуване, източник на любов и разбиране.

Пътища обаче трябва и може да се намират. Стига всички да разбираме, колко е важно това.

Към бабите и дядовците:

Поставете се на мястото на вашите деца - колко са заети, колко са объркани в родителството, колко трудно може да е балансират между работа, дом и семейство. Не им досаждайте, обаждайте се, преди да отидете у тях. Не изисквайте от тях. Но не отказвайте съвет, разговор. Канете ги на гости, но не им вменявайте вина, ако не могат и не заемайте позицията на страдалци, а търсете и своите радости.

Поставете се на мястото на децата им. Особено когато поотраснат и вече не искат да са толкова много с вас, когато не им се говори и не им се правят всички онези разходки за сладолед, ходене до магазина в квартала, до село. Ако те идват у вас, но предпочитат да мълчат и да си правят техните неща, значи се чувстват комфортно, приети и разбирани. Не разрушавайте това, те имат нужда от почивка от семейната обстановка.

Не очаквайте внуците да озаряват старините ви и търсете среда, хоби, нови предизвикателства, които да допълват смисъла на това време. Всеки има свой живот и граници на личното пространство. Не се страхувайте да отказвате да бъдете детегледачи. Спокойният отказ, който е мотивиран кара децата ви да уважават това лично пространство и предполагат по-достойни отношения.

Съобразявайте се с принципите на възпитание на вашите деца. Вярно е, че има непреходни ценности, но времената са такива, че те са по-подготвени от вас да насочват децата. Не се опирайте постоянно на фразата: "Аз тебе така съм те гледал/хранил/учил, пък ето стана човек от теб" Времената се променят, науката напредва, методите на възпитание се променят. Не разрушавайте дисциплината и авторитета, които те градят, за да не ги отблъснете.

Към родителите:

Разберете, че вашите родители и родителите на вашия партньор не са ви длъжни. Те се радват да бъдат полезни, да ви помогнат, но това не е даденост и не отменя отговорностите на родителството ви. Не изисквайте твърде много ангажираност от тяхна страна и при отказ - не ги карайте да се чувстват допълнително виновни.

Представяйте вашите виждания как да се гледа едно дете, независимо дали е бебе, или тийнейджър, но оставяйте отворени към съветите на баби и дядовци. Понякога опитът наистина си тежи и има решаваща дума. Разберете, че когато оставяте някой, на когото не плащате за това, да гледа вашето дете, той не е длъжен да прави всичко, както е наредено.

Бъдете благодарни. Ако не ви харесва как бабата и дядото гледат и възпитават отчасти детето ви, ами не им го оставяйте. Толкова е просто. В моментите, когато искате да излезете на вечеря, имате ангажимент и не можете да приберете момчето от футбол, бъдете благодарни, че имате на кого да разчитате. Защото вее много родители не могат да се похвалят същото. Нямат време за себе си, като двойка, или просто каквато и да е възможност да останат без деца уикенда, ваканцията или за час-два.

Бъдете великодушни и прощавайте. Времената са трудни за възрастните хора днес, за съжаление. Ако те не са съвсем адекватни, реагират странно, опитайте се да разберете от какво имат нужда, помагайте им с технологиите, сметките, каквото ги затруднява. Опитвайте се да срещате децата си с тях и да им посредничите деликатно, като в същото време не давайте наклон на техните отношения. Това е безценно нещо - да имаш деца и родителите ти в същото време да са живи и здрави. Ценете го. Не знаем кой колко време е на тази земя.