Едно от най-важните условия за щастлива връзка е доверието между партньорите. То от своя страна е свързано със споделянето, което пък е далеч по-присъщо за жените в сравнение с мъжете. Ние винаги сме по-разговорливи и готови да споделим, понякога и не чак толкова необходими детайли от деня и живота ни като цяло. Дали изобщо трябва да стигаме до тях и къде е границата? Трябва ли партньорът ни да знае всичко за миналото ни? Нужно ли е да сме откровени до болка?
Преди да си отговорим на тези въпроси, трябва да започнем от факта, че споделянето не означава едно и също за представителите на силния и на слабия пол. За мъжете то обикновено е по-ненужно и кратко, докато при жените почти никога не липсват детайли. Нима не сте забелязали как отвръщат по-голямата част от мъжете на въпроса „как мина работният ти ден“? Често може да чуете само едно „ок беше“ и докато вие дълбаете в това „ок“ и си мислите, че зад него има нещо скрито или че просто на него не му се говори с вас, той и за секунда може да не помисли, че е сгрешил. И наистина няма какво повече да ви каже за деня си. Повечето мъже определено смятат за излишно да навлизат в подробности, които не носят нищо на връзката. За тях това е просто информация, без която „си живеете чудесно“. Тя няма почти никакво значение. При жените положението е доста по-различно, тъй като те смятат, че чрез споделянето си „набавят“ близост с партньора. И това донякъде е така, стига това споделяне да не преминава определени граници и да не представлява проблем за отсрещната страна.
Основни правила на споделянето:
Да внимаваме с него в началото на връзката- да си оставим малко време, в което да оставим другия сам да ни опознава, питайки, а не просто да му изсипем един куп информация, която не сме преценили добре дали е подходяща точно за този момент и за този човек
- Да опознаем добре мъжа до себе си преди да започнем да споделяме, особено по-лични неща- най-скорошният пример, за който се сещам тук е една приятелка, която, искайки да разбере дали новият и партньор е ревнив, започна да му разказва всякакви истории за това как познати и непознати мъже са я заглеждали и заговаряли. Резултатът - в един момент той избухна заради нейните „хвалби“ и след около месец я изостави. Някой мъже предпочитат да не слушат за това колко сме харесвани от други мъже. На други пък им е приятно дори. Преди обаче да разберете от кой вид е новият ви партньор, не си правете експерименти!
Да си дадем сметка какво искаме да постигнем, ако сме до болка откровени? Ще ни отвърне ли той със същото? Ами, ако не го направи?
Да уважаваме другия и да ценим факта, че се разкрива пред нас
Да помним, че когато човек споделя лични преживявания и дори признава грешки от миналото си, той го прави поради доверието, което изпитва, поради факта, че иска да бъде откровен и да няма тайни и точно затова не иска да бъде съден или осмиван за миналия си живот
Доверието никога не бива да се използва като оръжие срещу онзи, който го е имал
Споделянето не бива да служи за последвала манипулация от страна на партньора
“Как и къде да поставим границата? Отговорът е лесен - където ние сами преценим.”
От една страна тайните ни карат да се чувстваме гузни, но от друга не смеем да признаем от страх да не се изложим по един или друг начин пред човека до нас. Сянката на миналото не бива да присъства в настоящето и ако знаем, че обстоятелствата са такива, че рано или късно ще се наложи да споделим някоя наша минала тайна, по-добре да бъдем готови да го направим още сега. Много по-честно е да заявиш още в началото себе си с всичките си предимства и недостатъци, с целия си емоционален „багаж“, отколкото да премълчаваш и да „влачиш“ във времето страхове, опасения, мисли и чувства, които в даден момент ще рефлектират върху връзката ти, без да си ги споделял. В повечето случаи нещата се усещат, особено когато партньорите се обичат истински.
Нито има време, в което трябва да мълчим и такова, в което трябва да споделим. Просто трябва да оставим партньора сам да ни води с въпросите си. Когато той се интересува и пита, просто отговаряйте. И питайте на свой ред, без притеснения. Всеки има свои малки тайни, които сам знае дали е добре да разкрива или не. Ако смята, че те биха навредили на връзката му, спокойно може да ги спести. Ако обаче постоянно тормозят мислите и съвестта му, по-добре е да ги изрече още в началото. Така ще бъде сигурен, че го приемат такъв, какъвто е на 100%или напротив- ще го отхвърлят още сега, което е далеч по-добрия вариант, отколкото след няколко години връзка.
Миналото е онази част от живота ни, която ни е превърнала в това, което сме в настоящия момент и дори да знаем, че не може да бъде поправено, едва ли трябва да бъде и скрито в дълбините на душата ни, сякаш ни е срам от него. Дори да не се гордеем и да съжаляваме за нещо, останало зад гърба ни, това „нещо“ е било там и то е част от живота ни, макар и минала част. Всеки, който иска да сподели живота си завинаги с някой друг, би искал да бъде едно цяло с този друг, да знае всичко за него. Интересът към миналия ни живот, зачитането на онова „било“ и обичта вървят ръка за ръка. Миналото, настоящето и бъдещето правят цялото- онова цяло, което всеки би искал да притежава, когато обича и е обичан.
