Световният ден на туризма е възможност повече страни да влязат в диалог за бъдещето на този толкова важен икономически отрасъл. Туризмът е възможност за икономическо благополучие, за свърване на култури и поколения, но и поставя предизвикателства в един все по-глобализиран свят. Световният ден на туризна се чества от страните-членки на Световната организация по туризъм (UNWTO) от 1980 г. насам.

Днес туризмът, особено културният, е все по-достъпен - евтини самолетни билети, разнообразие в настаняването. Но пред нас стои предизвикателството, какво послание отправяме към туристите, които искат да дойдат, и какво оставяме след себе си като туристи в друга държава. Опазването на културните ценности и обичаи, уважението към културата-домакин, но и категорично опазване на националните съкровища, оказвайки гостоприемство. Световни културни средища като Флоренция, Венеция, Барселона, Амстердам в Европа, градове, храмове, плажове, планини, арефакти по света са заплашени от нерегулирани групи туристи, на които им липсва уважението към мястото, на което са. Остава отворен и все по-отговорен въпросът за екологичният отпечатък, който туризмът оставя в атмосферата и в Световния океан.

Ако искаме да ни харесват като гости:

Нека уважаваме обичаите, порядките и традициите на културата-домакин - независимо дали това е музей, хотел, квартира. Нека възпиремем и следваме указанията, които ни се дават. Да четем табели и надписи и да се съобрязяваме с тях.

Нека бъдем усмихнати, да се опитаме да учим езика, да бъдем "като римляни в Рим". Част от идеята на пътуването е за момент да си представиш себе си в друга обстановка, да възприемеш чуждото, да бъдеш за малко друг.

Нека си мислим, че не оставяме спомен само за себе си, нашето домашно възпитание, а за нашия роден град, държава, култура. Нека бъдем запомнени с добро, вместо да защитим негативните стереотипи. Нека бъдем изключението от правилото, че българите по света са такива и онакива. Нека за малко да се опитаме да бъдем граждани на света, а не на нашето ъгълче от него.

Ако искаме да ни харесат като домакини:

Нека си мислим, че не оставяме спомен само за себе си, нашето домашно възпитание, а за нашия роден град, държава, култура. Нека бъдем запомнени с добро, вместо да защитим негативните стереотипи. Нека бъдем изключението от правилото, че българите у дома са такива и онакива. Нека за малко да се опитаме да бъдем домакини на света, а не господари само на нашето ъгълче от него.

Ако не представлява огромна, животозастрашаваща жертва, нека помогнем на турист в нужда от упътване, вода, храна и подслон. Дори и да не знаем езика, да не владеем технологиите, нека опитаме - ще ни помогнат жестовете за даване на посока, пръстите на ръцете за броене, елементарни фрази.

Нека разкажем за страната и културата си без патос и излишен патриотизъм. Повечето пътешественици са виждали не по-малко впечатляващи култури и места. Нека просто покажем най-доброто, да бъдем честни. Като истински добри домакини, нека слушаме. Много хора, докато пътуват, са самотни и искат да разкажат на някого за себе си. Можем да бъдето този някой и може някой непознат да заспи малко по-щастлив на наша земя.