Една от основните думи в живота ни е думата цел. В действителност целият ни живот е изтъкан от цели, намерения, желания и мечти, които преследваме. Понякога, обаче се оказва, че се опитваме да постигнем неща, които не сме си поставили като ясни цели. Лутаме се в търсене на път към целта или тръгваме по наши си заобиколни пътища, които не ни водят никъде. Но кога правим осъзнат избор, как определяме онова, което гоним. Как точно да го хванем и дали наистина е възможно да постигнем всичко?

“Да започнем от тук - всеки сам режисира своя живот и може да го направи по най-добрия начин, стига да е достатъчно осъзнат в своите цели. ”

Тук трябва да отбележим нещо много важно - да правим разлика между осъществимо желание и свръх мечта, която е абсолютно недостижима. Нима не сте срещали хора, които мечтаят да обиколят света, а единственото, което правят, е да мрънкат, че не харесват работата си и не изкарват достатъчно пари? При тях мечтата е само нещо, което изричат при всеки удобен момент, без обаче това да се движи във времето, да има стратегия за постигането му. Немалко от нас мечтаят, без дори да си дават сметка, че те са тези, които трябва да сбъднат мечтите си. Разчитат на късмет, щастлива случайност. А това не е цел. Това са празни приказки, в които самите ние не вярваме.

“Намерението е желание, което трябва да бъде лишено от страх, съмнение и нетърпение.”

Винаги, когато тръгваме към нещо ново, трябва да сме уверени, да не се колебаем и да имаме достатъчно търпение. Иначе почти винаги не се получава нищо, дори да се стараем много. Важно е да помним, че намеренията си трябва да осъществяваме със спокойствие и безгрижие. Все едно отиваме да си купим хляб. Тръгваме към определения магазин, знаем, че хлябът е там и просто го взимаме. Без преди това да мислим дали ще го има, хубав ли ще е, дали ще има опашка на касата и т.н. Тези обстоятелства не би трябвало да ни интересуват.

Трябва винаги да има единство между душата и разума, за да можем да постигнем каквото и да било. Ако умът постоянно преценява кое е правилно и кое не, а душата след това поставя всичко под въпрос, рано или късно ще разберем, че така няма да стигнем до никъде. Искаме ли нещо, тръгнем ли към него, трябва да сме напълно убедени, че това е нашата цел – и с главата, и със сърцето си.

“Един от най-хубавите съвети - да заменим думата „вярвам“ с думата „знам“. ”

Ако сте уверени на 100% и нито процент по-малко, че наистина желаете точно това, повтаряйте си, че знаете, че то ще се сбъдне. Колкото по-уверени сте, толкова по-голям шанс имате да получите желаното. „Знам“ употребяваме само тогава, когато сме сигурни в нещо.

Не забравяйте, че трябва единствено да действате, без да мислите за резултата. Не се затормозявайте с напълно излишни мисли дали ще се случи и дали ще е това, което очаквате да бъде. Поражението съществува, то не е изключено, затова отсега приемете и него. Идеята е да не придавате прекалена важност на онова, към което се стремите. Ако претърпите провал, вероятно така е трябвало да стане. Твърди се, че когато придаваме прекомерно голяма значимост на нещо или някого, задействаме равновесните сили и тогава се случва нещо, което да ни попречи. Законът за равновесието има за цел да балансира разликите в енергиите, създадени от излишните потенциали.

“Научете се да приемате всяко събитие по пътя ви като позитивно. Не непременно носещо щастие или удовлетоворение, а носещо знание и опит. Тогава и неприятностите по пътя към осъществяването на целите ни могат да са ползотворни. И не мислете, че така се самозалъгвате. Някои неща се случват, защото е трябвало да се случат. Понякога не можем да имаме власт над всичко.”

Няма нищо по-хубаво в този живот от това да си поставяш цели, да ги следваш, да се чувстваш удовлетворен и значим. Най-същественото, което трябва да помним, обаче е да вървим по нашия си път, без да се вглеждаме в чуждите посоки. Не мислете, че ако вашата цел е да си намерите нова работа, а най-добрият ви приятел вече е шеф на фирма, желанието ви е някак маловажно. Или пък да смятате, че ако основната ви цел в живота е да отгледате умни, отговорни и възпитани деца, вие занижавате изискванията и възможностите си. Просто следвайте своя път, не се сравнявайте с другите и правете онова, което вас ще ви направи истински щастливи. Няма мерило за целите. Няма високи и ниски. Всеки има своите представи за живота, които никой няма право да му руши.