Играчките на децата ни не са това, което бяха. Трябва ли това да ни тревожи? Всъщност и да ни притеснява, не можем да подменим цяла индустрия по наш вкус. Можем обаче да сме нащрек. Куклите на малките ни момиченца отдавна не са невинното бебенце или малка дъщеричка. Барби, Синди и други техни вариации са оформени жени с козметика, моден гардероб, кола, вила, къща-палат и многобройни аксесоари. Новата кукла може да ражда, има мъж, гадже, любовник и навици, които спокойно могат да превърнат дъщеричката ни в малка глезла. Това, естествено може и да не се случи.

И да иска момиченцето, не може да подражава в крехката си възраст на Барби. Дори не може да я сложи спокойно в детската си количка и да я изведе в парка на разходка – ами куклата е голяма жена и трябва да ходи в офиса си, да се кипри в спа-центъра, да си купува нова кола и няма време за разтакаване и глупости като разходки. Къде остават мечтите на малкото момиченце? Времето на цифровата телевизия, списания и Интернет сами му вмениха мечти. Да стане обезателно модна госпожица с мерки около 90/60/90, да ходи на работа само след като е минала през салона за разкрасяване, да очаква да и се осигури скъпа кола, жилище, да си има под ръка освен Кен, поне още една алтернатива. И това е играчка, с която си играе 3-5 годишно дете. Нали никой не си мисли, че с кукли ще си играе тинейджърката (идеята за Барби преди 50 години е била с нея да се забавлява дете в начална училищна възраст). Тя самата вече е Барби, занася се с батковци и е заета да се бори с бушуващите в нея хормони.

Няма да е сериозно ако обвиним производителите на играчки, че развращават децата ни, насаждат им пошли модели на поведение и ги карат да порастнат преждевременно. Или пък им вменяват комплекси за външния вид. Така или иначе ние сме тези, които им купуваме Барби. Но дори да не го направим, нашето малко момиченце може да я получи от друг или изпълнено с копнеж, да играе с куклата на своята приятелка. Затова по-важното е обясним на детето разликата между реалността и измислицата. И Пепеляшка се превръща в принцеса и живее в разкош, вечна любов и замък, но тя е приказен герой, нали? Така, както не можем да спрем сина си да играе с човеци-паяци, човеци-мишки и разни гадчета и чудовища, така и Барби не можем и няма смисъл да забраняваме.

Жестокостта е навсякъде около нас. Колкото и да не ни се струва вероятно, допускането на възможност за насилие в съвсем ранна възраст е отчасти причината порастналите деца да бъдат склонни към агресия. Ако оставим децата си да растат с чувството, че в жестокостта няма нищо лошо, стига да е мнима, те няма да знаят къде е границата, когато бъдат провокирани. Могат ли обаче родителите да се противопоставят на играчките – оръжия и игрите със стрелба и убиване, които изграждат жестокост и подлост? Колкото и трудно да е, може. На 3-4 годишния си син, който иска да му купим автомат можем да обясним не намръщено, а с усмивка, че не желаем да има оръжие, макар и наужким, защото по света има достатъчно подлост и жестокост и ние трябва да се научим да живеем в мир.

Разговорите с децата ни за разликата между реалност и игра са основното и най-полезно нещо, което можем да направим в личната си борба срещу агресията, възпитавана в играта. Неизбежно сред играчките на сина ни ще се озоват пушки, автомати, пистолети и войници. Няма как да ги изхвърлим. Бъдете сигурни, че все нещо от възгледите ви ще остане у малкия човек. Когато порастне, той ще си ги спомни и изграждайки своя собствена позиция, може би ще вземе под внимание нашата. Не бива да подценяваме и въздействието на филмите с насилие. Гледката на размазано с юмрук човешко лице от екрана за нашето дете е реалност, много по-силна от тази, която си представя по време на игрите. Дори ако 10-12 годишния ви син все пак гледа тайничко кеч, екшъни или филми на ужасите, той ще знае вашето отношение, неведнъж повтаряно и аргументирано. Ще дойде време, когато порастне и сам ще осмисли казаното преди време. Думите ви няма да са казани напразно.

Да искаме децата ни да играят само с колички, кончета и рицари на практика е невъзможно. Те вече знаят от малкия екран и своите връстници, които са най-актуалните американски свърхгерои, бакогани, роботи, чудовища или нинджи и ги искат. Как да им обясните, че не могат да ги имат! Компромиси в това отношение, разбира се, трябва да има. И все пак не бива да забравяме, че именно чрез играчките детето опознава света и намира своето място в него. Затова има значение дали те го учат да обича, да се грижи за някого или да убива и причинява страдание.