Външният вид в наши дни придобива все по-голям смисъл. Все повече внимание отделяме на външната си красота и все по-уверено я демонстрираме. Откакто започнахме да си правим селфита, сякаш почти всички рязко заобичахме станахме нарцисисти - селфито е като огледало, но нещо повече - благодарение на филтри и програми, ние можем да подобрим дори отражението си.

Изкривената представа за личността води след себе си куп проблеми и ни променя до неузнаваемост. И тук далеч не става дума просто за едно по-високо самочувствие, а за неговите проявления, които могат да бъдат особено неприятни и дори вредни за околните.

“Кога всъщност нарцисизмът се превръща в болестно състояние и по какво да разпознаем този тип хора?”

Чувство за превъзходство над останалите - когато срещнете човек, който не спира да употребява местоимението „Аз“ и да изтъква собствените си възможности и успехи, очаквайки вашата възхита и аплодисменти. Това е първата и най-отличителна черта на всеки нарцис.

Убеждение за собствена уникалност - нима не сте се сблъсквали с жени, чиито лица, гримове, дрехи и бижута, са единствени и неповторими? Но това се пренася от външния вид до качества и постижения, които често са преувеличени.

Незачитане мнението и чувствата на другите, както и проява на целия спектър от негативни реакции - от завист до омаловажаване и присмех спрямо техните постижения.

Парадиране с материални придобивки - почти невъзможно е да срещнете нарцис, който да не се дефинира посредством онова, което притежава. Най-новите и модерни дрехи, най-скъпите телефони и коли - всичко трябва да е на високо ниво.

Критиката - строго забранена. Такива хора не биха изслушали вашето мнение докрай и биха приели вашите забележки и критики, пък били те и съвсем незначителни. Ако пък по някакъв начин го обидите, казвайки открито, че не харесвате отношението или държанието им, пригответе се за същинска война и съвсем открити нападки.

Очакването за добро отношение от страна на околните, при всички обстоятелства, без да си дават сметка за своето държание към тях. Никога няма да забравя как една позната влезе в магазин за дрехи, пробва поне десет модела рокли, имаше безброй изисквания, изнерви всички с претенциите си и накрая, когато и заявиха „госпожице, на вас нищо няма да ви хареса явно“, излезе с гръм и трясък от магазина. А отвън на всеослушание заяви, че не разбира как може да се държат по този начин с нея. Надменността и арогантността са типични черти на почти всеки нарцис.

Липса на каквито и да е следи от емпатия, експлоататорско отношение към околните. За тях това, че някой им е помогнал с нещо, се явява негово задължение. Когато пък им се поиска помощ, винаги са много заети и не рядко може да чуете „аз имам свой живот, нямам време да се занимавам с проблемите на другите, напрягат ме“.

Границата е прекалено тънка. Понякога неволно можем да я преминем и самите ние да се окажем от уверени, здраво стъпили на земята хора, самозабравили се нарциси. Затова е особено важно да се научим да бъдем значими, без да пренебрегваме значимостта на другите. Да заявяваме своята красота, без да принизяваме чуждата. Да споделяме своите успехи, но да питаме и за чуждите. И никога, ама никога да не правим сравнения. Или ако ги допуснем, да се сравняваме с онзи, който е постигнал повече, за да имаме стимул да вървим напред. Когато се сравняваш с по-скромния, ти винаги си една идея над него и това ти дава допълнително самочувствие, от което нямаш нужда. А и животът не е състезание, в което се надпреварваме да сме по-добри от другите. Нужно е да бъдем по-добри от самите себе си. С всеки изминал ден.
Истината е, че почти всички хора имат нарцистични наклонности. Факт е, че селфитата не са нещо страшно сами по себе си. Нито пък това да се похвалиш с новата си кола, която си купил с честен труд. Нито пък е лошо да си самоуверен и да имаш самочувствие. Страшното в случая е да не можеш да признаеш факта, че ти харесва да си харесван и да осъзнаеш, че това те прави колкото силен, толкова и слаб. А най-лошото, с което можем да "накажем" един нарцисист е да спрем да му обръщаме внимание.