Българските будители в избрани мисли и цитати

Hera.bg

„Тези, които не правят благодеяния, не трябва да бъдат извеждани на сцената, тяхната участ е забравата“ - Васил Априлов

Българските жени будителки

"Всякой, който види тази книжка, надея се да се зарадва, а най-много учителите, защото тия, струва ми се, отколя щяха да изоставят псалтирите и часословите, от които децата не разбират нищо, ако имахме някоя книга на нашия език, напечатана за тях." - Д-р Петър Берон

"С надежда, че щете послуша тия спасителни за вас речи и щете престане отсега нататък занапред да се селите или разбегвате по чужди земи, оставам ваш съотечественик, молитвующ ви здраве и вразумление от Бога." - Г. С. Раковски

"Само онзи, който е свободен, само той може да се нарече човек в пълен смисъл на думата; а който умре за свободата, той не умира само за своето отечество, а за всичкия свят." - Христо Ботев

"Затова ся трудя и аз сеги, денем и нощем, да изпиша няколико книги по нашему болгарскому язику." - Софроний Врачански


"Четете и знайте, за да не бивате подигравани и укорявани от други племена и народи. Твърде много обикнах българския род и отечество и много труд употребих да събирам от различни книги и истории, докато събрах и обединих историята на българския род в тая книжчица за ваша полза и похвала. Написах я за вас, които обичате своя род и българското отечество и обичате да знаете за своя род и език." - Паисий Хилендарски

"...аз съм готов за целта да употребя всичките страшни средства, освен подлостта и лъжата, защото преди всичко трябва да сме човеци, после вече българи и патриоти..." - Христо Ботев

"Без превъзпитание и морална култура не са достъпни и осъществими никакъв демократизъм, никаква свобода." - Стоян Михайловски

„Всяка власт, която се отдалечава от народа, пада като дърво отсечено в корена.” - Петко Р. Славейков

Петко Рачов Славейков - Възрожденец, патриот и...кулинар

„Стига толкоз спавание, що е спала Болгария доволни векове” – Неофит Рилски

„Нашето драгоценно отечество ще се нуждае от достойни хора, които да го водят по пътя на благоденствието, така щото да бъдем равни на другите европейски народи.“ - Васил Левски


“Когато изперво видех по другите страни, че децата начеват да четат книги, писани по техния език, познах колко зле струват по нас учителите и колко напразни мъки теглят горките деца, защото като преминат младостта си в школото с толкози страх и треперане, излазят и незнаят барем името си да пишат, нито да си сметат, щото вземат и дават, ами по дукените, ако им се случи, понаучават се малко нещо. Почудих се, как през толкова векове не се намери ни един да познай това окаяно състояние и да покаже един прав път към учението. Надеех се барем сега да се обади някой, но отколкото познах, че се трудят за всенародни ползи, ни един не се намира да смисли нещастните деца и да съчини за тях някоя книжка. Това дело възприех аз… Всякой, който види тази книжка, надея се да се зарадва, а най-много учителите, защото тия, струва ми се, отколя щяха да изоставят псалтирите и часословите, от които децата не разбират нищо, ако имахме някоя книга на нашия език, напечатана за тях.” – Д-р Петър Берон

Добрите съвети на д-р Петър Берон

"... достигнал съм до голям чин и почести, радвам се на добро име и, слава Богу, нищо не ми липсва, но никога няма да забравя 20 юли 1851 лето. Една неделя преди тоя ден гърците имаха изпит в своето главно училище, дето бях поканен да присъствувам и аз. И сега, а тогава още повече, учението в гръцките училища се състоеше само в изучаване стария гръцки език, когото накрай пак не научаваха… На тоя изпит присъствуваше цветът на пловдивските гърци начело с владиката. На всички се четеше на лицето една гордост, една предвзетост: само гръцкият език е приспособим за учение, напусто се мъчите с вашия дебел български език, вижте каква дълбока наука се крие в нашия език! След изпита аз поканих владиката с всичките присъствуващи първенци гърци да дойдат на моя изпит, на българския изпит в българското училище. На 20-й юли, св. пророк Илия Гръмовник, след божествената служба, нашето училище беше препълнено с народ, когато гръцкият владика ведно с гръцки първенци дойдоха на изпита. Разнообразието на преподаваните предмети, разбраните отговори на учениците, решението на много математически и физически задачи, точното показване на географически места слисаха присъствуващите гърци… Гръцкият владика се навъси и подкачи да пита гръцките учители защо тези предмети не се учат в тяхното училище. След изпита гърците си отидоха като попарени, те се изпокараха и промениха учителите си, а моите ученици и нашите българи тържествуваха. Тоя ден е най-радостният в живота ми ... " - Найден Геров

Tази статия е достъпна в интернет на адрес: www.hera.bg/s.php?n=5679