Традицията да се залепват ценни счупени съдове с лепило, в което има златни или сребърни частици, наречена kintsugi, означаващо "златни шевове", започва в края на 16, началото на 17 век в Япония, макар че корените й са по-скоро в Китай.

Според най-известната история, на прочут военноначалник в Япония му се счупила много ценна емайлирана купа, направена в Китай. Той пратил парчетата с молба да му бъде заменена, но му отказали, защото тя била толкова ценна, че втора като нея нямало. Вместо това той получил напълно възстановена купа с помощта на златни шевове, които събирали парчетата. От историята става ясно, че това изкуство е било познато в Китай, но популярност и развитие получило именно в Япония. Най-вече заради възхода на чаената церемония и изкуството на изработка на керамични съдове за чай.

Както зад всяка източна традиция, обичай или изкуство, и зад кинцуги се крие характерен мироглед и схващане за живота. Не е трудно да се досетим, че кинцуги носи смисъл да ценим притежанията си и да не бързаме да ги изхвърляме, когато се повредят, а да се опитаме да ги съхраним, правейки ги дори още по-красиви. Във век, който разчита на вещи за еднократна употреба, това послание е повече от релевантно. А безспорно - резултатът спира дъха: