Замисляте ли се как живеят по-голямата част от хората след една определена възраст? Сякаш в един момент просто се пускат по течението и чакат да бъдат отнесени от живота. Вървят по една отъпкана пътека, по която е много трудно да срещнат различни и вълнуващи неща. Дори не искат да ги срещнат. Не ги търсят, защото те са нещо ново и непознато, което би ги извело от зоната им на комфорт. А излизането от там е наистина непосилно за мнозина от нас. Когато рискуваме, ние избираме да продължим да следваме добре познатия маршрут. А когато не се отклоним поне малко встрани, пропускаме не една и две възможности, които ни предлага животът.

“Но дали този комфорт е животът, който наистина искаме? Или е този, който ни носи сигурност и спокойствие и това ни е достатъчно, за да се примирим?”

Нарича се смелост. Това е всичко, от което имате нужда. За да се случва нещо в живота ви. За да вървите напред. За да се развивате. За да преследвате мечтите си. За да сте подобаващо оценени.
Имате ли усещането, че в живота ви не се случва нищо? Понякога бъркате дните от седмицата, защото всичките са ви толкова еднакви. Чувствате се така, сякаш сте затворени в свой си свят. Опитайте да погледнете извън него! Нима наистина оставяте страха да ви победи?

“Как да го направите? Как да се осмелите да поемете по нов път? Как да излезете от зоната си на комфорт, за да разберете, че има и друг живот, извън еднообразието?”

Започнете от тук - престанете да се придържате към всичко, което ви устройва и е удобно и безопасно и направете място за онова, което ви вдъхновява истински, което ви кара да се вълнувате, което очаквате с нетърпение. И точно това нещо е способно да ви превърне в чисто нови хора, които самите вие не познавате.

Наскоро говорих с приятелка, която ми каза следното „с Него често се караме, имам усещането, че не ме обича, но поне не ме обижда. Кой знае на какъв ще попадна, ако се разделим. Може да е по-зле!“ Замислих се колко много би могла да има тя, защото е красива, умна и успяла, ако не беше „затънала“ в тази своя си зона на комфорт, без да си дава сметка, че „не ме обижда“ не е основание да останеш, а оправдание на собствения ти страх от последвалото, когато останеш сама.

Същото важи и за работата ни. Работим нещо десетки години, защото сме свикнали. Може да не е перфектната работа, може дори изобщо да не я харесваме, но си казваме „е, да не би всички да си харесват работата“ и продължаваме да правим онова, което сме сигурни, че можем, носи ни известна доза спокойствие, приличен доход. А давате ли си сметка колко голяма част от времето си прекарвате в службата? Общо-взето животът ви минава в правене на нещо, което не е точно вашето нещо, но сте имали възможността да го „срещнете“ и сега ви е трудно да го пуснете.

Без да опитате, никога няма да разберете. Един ден животът ви почти ще се е изнизал, а вие дори няма да сте опитали да бъдете някой друг, а не този, който дори не знае дали е истински щастлив или не с това, което прави.

“Немалка част от хората вярват, че са щастливи с живота, който имат, докато не отидат да живеят на друго място или да работят друга работа.”

Тогава вече разбират наистина какво са имали или нямали. Когато нямаш база за сравнение и твърдиш, че така ти е добре, малко или много лъжеш себе си. Опитай непознатото, за да разбереш коя е твоята истина. Често зоните ни на комфорт са миши дупки, в които изобщо не си заслужава да живеем. Светът предлага много повече и ние сме длъжни да отворим очите и мислите си за него.

Бъдете достатъчно смели да живеете по своите правила и не се извинявайте за това! Не бъдете като другите. Не се осланяйте на „така е прието“, а на онова, което приема единствено сърцето ви. Изберете нови и непознати пътеки, вместо да ходите по нечии стъпки. Отказвайте да се впишете в тълпата и да бъдете като другите. Имайте смелост да заявите себе си открито. Това е едно от най-важните правила в този живот, което винаги трябва да спазвате. Да се научите да говорите открито за себе си, дори за недостатъците си. Когато премълчавате, изглеждате така сякаш се срамувате от това, което сте, страхувате се какво ще помислят другите. Когато обаче видят у вас един самоуверен човек, който не се бои да признае своите не до там приятни страни, хората моментално разбират, че пред тях стои силна личност. Нима не искате да сте точно такива?

Спрете да се носите по течението! Когато се страхуваме, ние се оттегляме от живота и оставяме той просто да се случва. Да, някои неща ще се случат, защото са ни писани и не можем да избягаме от тях, но други (повечето) трябва да случим ние. Ако избягваме да взимаме решения и постоянно се оправдаваме с „то само ще му дойде времето“, ако се опитваме „да избутаме“ по-бързо и този ден, и следващия, защото ни е писнало, ако живеем с идеята, че почти нищо не зависи от нас и че рискът е нещо, от което не се нуждаем, дали изобщо живеем? По-скоро отдавна сме се отказали от този живот. Защото в „ден да мине, друг да дойде“ няма и капка живеене. Има единствено посредствено преживяване, което не би могло да се нарече истински живот. Ако не се наслаждавате на всеки миг, ако не правите така, че да имате нови радости и незабравими моменти, няма кой да го направи за вас. Инициативата е само ваша. Тук и сега.

Знаете ли кой е най-ужасният момент в живота на не малко хора, успели да доживеят до своите старини? Най-ужасният е онзи миг, в който се обръщаш и си казваш „а можех да направя толкова други неща, да бъда по-решителен, да намеря по-голяма любов, можех да…“ Не позволявайте да съжалявате, че животът си е отишъл, а вие дори не сте се опитали да се докоснете до някои от най-прекрасните му възможности. Няма нищо по-тъжно от този момент. Направете така, че един ден да си кажете „имах толкова много , преживях толкова, колкото исках“.

Какво означава смелостта ли? Означава да бъдеш истински благодарен за това, че си на тази земя, че имаш възможността да опиташ толкова неща, да изпиташ толкова емоции. А истински благодарен си само тогава, когато използваш всеки един ден пълноценно. Без страх. Без бързане да свърши. Без колебание какво ще стане, ако…Няма как да разбереш какво ще стане, ако не опиташ…

“Бъдете смели! По-смели!”