
![]() |


2-3 сушени пиперки се запържват в зехтин - у дома и с половин люто сухо чушле. Докато ги запържвате, ще изглеждат меки, но когато ги извадите в съд, малко след това, те ще се превърнат в късчета хрупкав аромат, а вълшебството им ще се е отдало безцеремонно на маслиновото олио. Запазете ги за после!
2 сурови наденички ги отваряте от естествената им ципа и ги запържвате в мазнината, в която пържихте сухите пиперки. Понеже мляното месо в тях бързо става на прекалено големи бучки и се изисква бързина, за да не се случи (а аз обичам по-лесни неща), винаги ги притискам с уреда за картофено пюре (знаете го, онова с дупките), става перфектно. Изберете си някаква качествена наденичка с повече телешко или само от телешко.
Добавям към почти изпържената кайма от наденичката наситнена глава лук и 4-5 скилидки чесън, 1 к. л. пушен червен пипер, черен пипер, сол. Запържавам. Следва добавянето на домати от консерва - в моя случай една с готово наситнени доматчета рома и половин консерва с чери домати - просто ми бяха останали от някакво друго ястие. Добавям чаша бяло вино, прясна мащерка и хрян - аз сложих 2 препълнени чаени лъжици. Изпържените сухи пиперки, ще откриете, са станали хрупкави и ронливи - с пръсти ги натрошете и добавете към соса.
Иначе за прясната паста - 100 грама брашно семолина и 1 яйце се объркват много добре. Тестото престоява за около 30-40 минути в хладилника, а после правим на фитили, режем на малки късчета. Формата им оформих на гърба на (даже не знам дали се нарича точно уред), уредът за готвене на пара.
Пекориното в соса е задължително, предпочитам го пред пармезана. Пекориното е италианско твърдо сирене, което прилича на по-известния си събрат - пармезана, но за разлика от него се приготвя от овче мляко. Това му придава един по-осезаем и солен аромат и вкус, които аз лично предпочитам. Доброто пекорино винаги има сертификат DOP (Denominazione di Origine Protetta), който дава гаранция за локалния произход на сиренето. Tази статия е достъпна в интернет на адрес: www.hera.bg/s.php?n=5789