Има едно чувство във всяка връзка, без което е трудно да изпитаме завършена любов. Нарича се възхищение и понякога може да е по-велико дори от любовта. Защото любовта може да включва в себе си много чувства – разбиране, уважение, доверие, привързаност, нежност, но всички те нямат в един момент избледняват, ако не се възхищаваме от своя партньор - не го намираме способен, с потенциал, качества и умения.

Защо възхищение?

Чрез него възхваляваме другия и едновременно с това себе си - че сме способни да изпитаме толкова позитивно и чисто чувство към някой друг. Възхищението е и основна мотивация, за да живеем и да се развиваме. Нима няма някого в живота ви, пред когото искрено да се възхищавате? И не, не говорим в случая за някой известен певец, по който въздишате от малки. Става дума за някой, който познавате истински. Да бъдеш възхитен от цялостната личност на твой приятел или на любимия ти човек, е доказателство, че умееш да отвориш душата си и да изпиташ едно от най-искрените чувства. А какво по-хубаво от това?

Възхищението е към партньора се изразява в:

Убеждение, че той е изключителен
Постоянно преоткриване на неговите качества
Вдъхновение да продължим да откриваме себе си, мотивирани от човека до нас

С възхищението ти признаваш, че човекът до теб те превъзхожда по един или друг начин, а никой не би се влюбил в човек, за когото смята, че е по-глупав от него самия. Трябва да усещаме и възхищението на другия върху себе си, разбира се. Сякаш обаче напоследък все по-често се опитваме да покажем нашето превъзходство в една връзка, а не признаваме чуждото, дори да го виждаме. И точно това е и една от най-големите ни грешки.

По един или друг начин, възхищението винаги съществува, когато любовта съществува. Границата между възхищението и любовта е едва забележима. Всъщност, способни сме да се възхищаваме, без да обичаме сърцето, но не можем да обичаме, без да „таим“ поне мъничко възхищение. Ако трябва да бъдем честни, връзката между възхищението и любовта става все по-сложна. Обикновено хората с по-ниско самочувствие обичат да идеализират любовта и да се влюбват в онези, които смятат за по-добри и по-умни от тях. Точно това предполагаемо чувство на любов е провокирано от предполагаемото възхищение. В действителност, тези хора по един или друг начин се опитват да обикнат себе си чрез одобрението и обичта на някой друг към тях.

Най-общо казано, само истински достойните и интелигентни хора са способни да изпитват положителни чувства към онези, които са над тях, които ги превъзхождат. А едно от най-силните проявления на любовта е точно това - да признаеш величието на другия и то да го признаеш не само днес, утре и вдругиден,когато си още много влюбен и не познаващ добре човека срещу себе си. Истинската любов е тогава, когато прекарате години заедно и ти все още, поглеждайки другия, усещаш нова вълна на възхищение. Защото всеки се променя във времето, но тогава, когато става все по-добър за човека до себе си….само тогава….я има истинската любов!

Да благодариш всеки ден. Да откриваш нови прекрасни качества в половинката си. Да се чувстваш благословен, че Той/Тя е избрал/а точно теб. Ето това е Любовта!