Дечко Узунов (22 февруари 1899 г. - 26 април 1986 г.) е български художник - един от най-универсалните ни творци на изобразителното изкуство, творил в почти всички жанрове и с почти всички техники. Той рисува живопис, графика, акварел. Известни са натюрмортите му, пейзажите, портретите, монументалната му живопис, стенописите. Негови са декори за театрални и балетни постановки, илюстрации към книги. В полезрението на Дечко Узунов влизат множество теми, които показват огромния му творчески заряд през годините и неговото развитие като художник и човек.

Дечко Узунов рисува стенописи в казанлъшката църква „Свети Йоан Предтеча“, във фоайето на Хотел "Казанлък", като дар за своите съграждани, в карловския "Дом на културата", в Старозагорската опера, в Народната опера, Народния театър, НДК и Съдебната палата в София.

Илюстрира множество книги, сред които на Ангел Каралийчев, Чичо Стоян, Йордан Стубел, Атанас Душков, Емилиян Станев.

По покана на Николай Масалитинов и Кръстьо Мирски създава декорите и костюмите за някои театрални и балетни постановки в Народния театър: „Престъпление и наказание“ на Достоевски, „Любов“ на Пол Жиралди, „Професията на госпожа Уорън“ на Бърнард Шоу, „Почивка в Арко Ирис“ на Димитър Димов, балета „Тракия“ на Петко Стайнов.

Той е преподавател в Художествената академия в София, член на БАН, председател на Съюза на художниците, народен представител. Още съвсем млад - през 1937 г. Дечко Узунов получава сребърен диплом на Ватикана за фреските с образите на св. св. Кирил и Методий. През 1999 г. ЮНЕСКО обявява Дечко Узунов за Световна личност на годината по повод 100-годишнината от рождението на художника.