"Скъпи непознати, представляваме доста особена, малка, съкратена групичка, без която многоуважаемото човечество преспокойно може да мине. Представляваме винаги безнадеждно малцинство, и което е по-лошо – узурпираме си правото да подгряваме тревогата. Искаме да подтикнем нашите ближни към размисъл за човешката съдба, към трудната любов, която дължим на великите каузи, а също към презрение спрямо всички онези, които с упоритост, достойна за по-високи дела, се стремят да смалят човека и да му отнемат достойнството.

Очаква ви прекрасен живот, жесток и безмилостен. Бъдете във всеки момент, във всяко изричано от сцената слово на страната на ценностите, на страната на прекрасния занаят срещу посредствеността, на неуморното усилие на волята и ума срещу лесното маниерничене, на страната на истината срещу заблудата, лъжата и насилието. И, за Бога, не бъдете модерни, бъдете добросъвестни. Изграждайте в себе си храброст и скромност. Нека ви придружава вярата в непостижимото съвършенство и да не ви напуска безпокойството и вечното терзание, които ни казват, че това, което сме постигнали днес, “все пак е решително твърде малко.

Пожелавам ви труден живот. Само той е достоен за артиста.
За вас добри мисли, поздрави и думи на надежда.

Старият текстописец
Збигнев Херберт"

Из “Писмо до младите актьори”, 12 юли

Збигнев Херберт (29 октомври 1924 г. - 28 юли 1998 г.) е полски поет, есеист и драматург - един от най-превежданите полски автори, носител на множество награди в странати си и в чужбина.