Каролина Павлова
(22 юли 1807 - 14 декември 1893)

Сред грижите в човешките пустини
захвърлил и мечтите си, и мен,
ти спомняш ли предишните години,
ти спомняш ли си паметния ден?
Премисляш ли понякога, кажи ми,
как с детска вяра в тебе в оня час
аз своя жребий взех от теб, любими,
и как без страх обрекох ти се аз?
Мигът бе свят, с небесно провидение,
във който аз, обзета с порив лек,
изрекох със неволно убеждение:
— О, вярвам ти! — А ти бе чужд човек.
Мигът, дошъл от рая на земята,
беди каквито да го сполетят —
тъй както спи във кремъка искрата —
ще спи в изстиналата вече гръд.
И нашта тайна и след много време
ще свети със неземна светлина
и ще живее светлото й семе,
и ще разцъфва в другата страна.
Ти спомняш ли си как в шума на бала
аз ти се клех сред блясък и лъчи,
душата ми как беше затрептяла
и как искряха моите очи?
След толкова превратности световни
и толкова житейски съсипни
в сърцето си минутите любовни
дали непроменени съхрани?

1840
Превод: Василка Хинкова


Анна Ахматова
(23 юни 1889 - 5 март 1966)

И нека бъда пак сама...

И нека бъда пак сама.
И любовта да е измама...
На твоята невеста няма
да пиша тровещи писма.
Но ти й дай добри съвети:
да се зачита в моя стих,
да пази моите портрети -
бъди внимателен жених!
Глупачки! Всякоя цени
съзнанието за победа -
не светла дружеска беседа,
не спомена от нежни дни...
Когато видиш удивен,
че свършват медните монети
на щастието, празен ден
и радости навек отнети -
в среднощния тържествен час
не идвай пак. Не те познавам.
С какво ще ти помогна аз?
От щастие не изцерявам.

1914 г.
Превод: Иван Николов


Марина Цветаева
(8 октомври 1892 - 31 август 1941)

Вие, които налучквате брод
не към мойта хубост – към чужда,
ако знаехте колко живот,
колко жар съм пиляла без нужда,

как съм вярвала в сладки лъжи,
в плахи сенки и шепоти смутни…
Колко пепел в сърцето лежи
от пожара на чувства барутни.

Нощни гари, жужащи едва,
късни влакове, с гръм проечали…
И да знаехте впрочем това –
предполагам, – не бихте узнали

зад словата ми резки сега
и струящата дим папироса –
колко тъмна и грозна тъга
тегне в мойта глава светлокоса.

1913 г.
Превод: Иван Николов