Надежда Василева е медицинска сестра, родена на 6 авгycт 1891 г. в Никопол. След завършване на образованието си започва работа в Ломската болница. Със самоотвержените си действия и безумна смелост тя вписва името си в едни от най-черните и същевременно - най-светлите, страници в нашата история - депортирането на евреи от територии с българско самосъзнание.

Какво се случва с евреите в България: на 10 март 1943-та година е спряно депортирането към концентрационните лагери на нацистка Германия. Това са евреи, които обитават територията на България. Депортацията обаче на евреите от Македония, Тракия и Пиротско не може да бъде спряна. На 4 март 1943 г. започва депортацията от Беломорието. 4058 души са транспортирани до Лом и после на 4 корабчета са изпратени до Виена.

По спомени на Надежда Василева събитията, които описва, се развиват около 15-20 март 1943 г. Тя отива на гости на приятелка - съпругата на сръбския пограничен началник, Пенка Вуко Ивошева, която й споделя със свито сърце, че от жалост не може да търпи виковете на затворените евреи, натоварени в конски вагони. Трети ден стоят натоварени и чакат да дойдат параходи да ги превозят в посока Виена. Нататък съдбата им е ясна.

Ето какво разказва лично Надежда Василева:*

"Тая покъртителна гледка, тия отчаяни молби чувайки от вагоните извикаха спомени от тежки детски преживелици. Претъмня ми пред очите, постоях замаяна и когато се самообладах, поисках една кофа голяма кана студена вода и канче, налях ги от дворната чешма и с пълните съдове отивам към линиите с вагони, но ме пресрещат стражари митнишки и полицейски, кои с прикладите, кои с дулото на пушките си ми викат: "Назад, ще стреляме, ще те убием като куче" един ме блъсна с пушката с в гърдите като ми вика "назад" погледнах го право в очите, питам го: "ти човече нямаш ли жена, деца. Ти не знаеш утре какво би станало с тях, не ме ли познаваш?", "Зная, че си на Василев г-жата, но сега не те познавам" и пак ме блъсна. "Убий ме, но пусни на тези грешници капка вода поне да дам нямате ли сърдца, нямате ли души как може три дни и три нощи да вият като животни хора и поне капка вода да не им се дава?" И като съм със съдовете в ръце отивам напред, а те занемяха, защото видяха, че съм решила дори да ме прострелят.

*Преписът е направен без редакторска намеса. Източник: archives.bg. Пълните спомени на Надежда Василева можете да прочетете тук