Елисавета Георгиева Консулова-Вазова (4 декември 1881 г. - 29 август 1965 г.) е една от първите български художнички. Тя е съпруга на Борис Вазов, най-малкия брат на Иван Вазов.

Основен жанр в творчеството на Консулова-Вазова е портретът. Рисува с маниер, близък до този на импресионистите и много от платната ѝ са рисувани на открито. Предпочита техники като пастел, маслени бои и акварел. Освен това е и първата българска художничка, рисувала голо тяло.

“Първата ѝ изложба през пролетта на 1919 г. в София е и първата самостоятелна изложба на жена художничка в България. ”

Още с постъпването си през 1897 година в Рисувалното училище Елисавета има революционни възгледи. Тя е разочарована, че се преподава рисуване само по гипсови модели. Като момиче тя е принудена да скицира от човешката анатомия само кости и мускули, докато мъжете в училището имат по-различна програма. На жените не е позволено да рисува голо тяло от натура, защото директорът и преподавателите се боят от обществен скандал.



При тези ограничения Елисавета започва да се бунтува срещу забраната и застава начело на недоволните девойки. Тя се явява пред директора, професор Иван Мърквичка, и успява да обори у него страха. Така общият курс, в който се рисува пет семестъра по гипсови отливки - бюстове, ръце и крака, завършва с рисуване по натура. Под ръководството на Ярослав Вешин Консулова е първата наша художничка, която рисува голо тяло от натура и то не само в черно-бяла техника, но и с бои.

Елисавета Георгиева Консулова-Вазова е съпруга на Борис Вазов, най-малкия брат на Иван Вазов. Тя има също самостоятелни изложби в Прага (1931), Пилзен и Братислава (1932).

Консулова-Вазова е сред основателите на дружеството „Родно изкуство“. Развива обществена дейност като редактор на сп. „Беседа“ (1934-40) и сп. „Дом и свят“ (1940-43); сътрудничи на сп. „Художник“ и сп. „Изкуство“ с художественокритични статии за българското и западноевропейското изобразително изкуство. През 1961 г. е удостоена с орден „Кирил и Методий“ – I степен.

Източник