Мария Мичъл – първата жена-астроном в Америка с голям принос за науката и историята

Hera.bg

Анна Терзиева
Мария Мичъл е астроном, библиотекар, натуралист и преподавател. Първата жена астроном в Съединените щати, Мичъл е и първият американски учен, открил комета, което ѝ носи международно признание (наградена е и със златен медал от краля на Дания). Освен това тя е защитник за правото на момичетата за научно и математическо образование, както и първата жена професор по астрономия.

Родена на 1 август 1818 г. в Нантакет, Масачузетс, (САЩ), Мария е третата от десетте деца на Уилям и Лидия Мичъл. Като квакери родителите на Мария вярват, че момчетата и момичета трябва получат равноправно образование. Тя се обучава както в местните училища, така и от баща си – учител и астроном. Той има голямо влияние върху живота ѝ – благодарение на него тя развива любовта си към астрономията.

Едва 12-годишна Мария помага на баща си да изчисли положението на дома им като наблюдава слънчево затъмнение. До 14 г. моряците вече ѝ се доверяват да прави важни навигационни изчисления за дългите им китоловни пътувания. Тя и баща ѝ продължават да придобиват астрономическо оборудване и да извършват различни наблюдения. Мария посещава и училището за млади дами на „Сайръс Пърс“ и след като завършва образованието си на 16-годишна възраст, отваря училище за обучение на момичета по математика и различни науки. Преследвайки любовта си към знание още като млада жена тя се превръща и в първия библиотекар в Обществената библиотека в Нантакет, Масачузетс.

На 1 октомври 1847 г., на 29-годишна възраст, Мария Мичъл открива комета, която впоследствие е наречена "Кометата на Мис Мичъл", използвайки два инчов телескоп.

От покрива на Тихоокеанската народна банка, където баща ѝ е касиер, Мария забеляза малък размазан предмет, който не се вижда на нейните карти. Тя е наградена със златен медал от крал Фредерик VI от Дания и става първата жена, избрана в Американската академия на изкуствата и науките през 1848 г. По-късно е избрана и в Американската асоциация за развитие на науката и Американското философско общество. Мичъл вероятно е една от първите професионални жени, наети от правителството на САЩ, за направа на изчисления за проект, проведен от US Coastal Survey. След като постига голяма слава и популярност, Мария е широко търсена и продължава да постига много велики неща. Тя напуска поста си в Обществената библиотека през 1856 г., за да пътува из САЩ и Европа.

Мария Мичъл (на преден план) със свои студентки

През годините Мичъл се включва и в движения за борба с робството (дори спира да носи дрехи от памук) и в избирателните движения. След Гражданската война основателят на колежа Vassar College привлича Мичъл да се присъедини към факултета, където има достъп до дванадесет инчов телескоп, третият по големина в Съединените щати, и тя започва да се специализира в повърхностите на Юпитер и Сатурн. Мария се противопоставя на социалните конвенции като кара студентките си да излязат през нощта за работни занятия и небесни наблюдения, и привлича забележими феминисти в обсерваторията си, сред които е и Джулия Уорд Хау, за да говори по политически въпроси. Изследвания на Мичъл и тези на нейните студенти често са публикувани в академични списания. Три от нейните протежета по-късно са включени в първия списък на Академичните мъже на науката през 1906 година.

Мичъл също е лидер в създаването на Американската асоциация за развитие на жените (Association for the Advancement of Women - AAW), която по-късно става Американска асоциация на университетските жени.

Тя е и президент на AAW от 1873 г. и е избрана за вицепрезидент на една от малкото професионални асоциации в епохата, пионерът Американска асоциация за социални науки. Мичъл изнася важна реч по време на националната стогодишнина през 1876 г., озаглавена „Необходимостта от жени в науката.“

Оттегляйки се от колежа Vassar през 1888 г., Мичъл продължава изследванията си в Лин, Масачузетс, където живее нейната сестра. Приятели и поддръжници основават "Асоциацията на Мария Мичъл" в Нантакет през 1902 г. Те запазват дома ѝ, който е отворен за посетители. Мичъл е една от трите жени, избрани в Залата на славата на великите американци през 1905 г. и е поданик в Националната женска зала на славата в Сенека Фолс, Ню Йорк.

По-късно астрономите я почитат като назовават кратер на Луната на нейно име, за да отбележат значението ѝ в областта на астрономията.

Мария Мичъл умира на 28 юни 1889 г. на 70 години в Лин, Масачузетс. Родена във време, когато правата на жените не са равни с тези на мъжете, може да се каже, че приносът на Мичъл за науката, както и за благосъстоянието на жените, трябва да се разглеждат като ценно постижение за науката и историята. Тя продължава да вдъхновява много хора и до днес, разпалвайки страст и интерес към астрономията, жажда за наука и добро образование:

„Нуждаем се изключително от въображение в науката. Това не е само изцяло математика, нито само логика, но е донякъде красота и поезия.”- Мария Мичъл

Tази статия е достъпна в интернет на адрес: www.hera.bg/s.php?n=5851