Маргарет Уайт е американска фотографка, известна с големия си принос към фотожурналистиката - особено с работата ѝ за списание „Life“. Тя е първата жена, която е акредитирана и работи с въоръжените сили на САЩ. Остава в историята като първия военен кореспондент и чуждестранен фотограф, допуснат да документира чудото на съветската индустрия. През забележителния си живот тя заснема безброй изключителни образи в центъра на живота, конфликтите и политиката на 20-ти век.



Маргарет е родена на 14 юни 1904 г. в Ню Йорк (САЩ) - дъщеря на инженер-дизайнер в полиграфическата индустрия. Учи в Колумбийския университет (1922–23), в Университета в Мичиган, в Корнелски университет ( 1927). През този период тя започва да се занимава с фотография, първо като хоби, а след това, след като напуска Корнел и се премества в Ню Йорк, на професионална основа на свободна практика. Тя съчетава собственото си фамилно име с моминското такова на майка ѝ (Бурк), за да създаде професионалното си име.

Започвайки кариерата си през 1927 г. като индустриален и архитектурен фотограф, тя скоро придобива сериозна репутация за оригиналността си, а през 1929 г. издателят Хенри Лус я наема за новото си списание „Fortune“. Тя става един от първите четирима фотографи на списанието „Life“, когато започва да излиза през 1936 г., а нейната серия от снимки на местност в Монтана, САЩ е представена на корицата и използвана в историята на първия брой.


Корицата на първия брой на Life

През 1930 г. Бурк-Уайт поема задача за създаване на фото-есета в Германия и Съветския съюз, както и в Американския Среден Запад. Тези преживявания ѝ позволяват да усъвършенства драматичния стил. Проектите представят хора и социални въпроси като предмет в нейното творчество и тя разработва състрадателен хуманитарен подход към такъв тип фотография.

През 1924 г., по време на обучението си, се омъжва за Еверет Чапман, но двойката се развежда две години по-късно. През 1935 г. Бурк-Уайт среща южния романист Ърскин Колдуел, за когото е омъжена между 1939-1942 г. Двамата работят заедно по няколко проекта за илюстровани книги.


Една от най-известните снимки от поредицата You Have Seen Their Faces, заснета от Бурк-Уайт и Колдуел в Американския Юг

Работейки директно с въоръжените сили на САЩ, Бурк-Уайт отразява Втората световна война в Северна Африка за списание „Life”. Докато пресича Атлантическия океан до Северна Африка, нейният транспортен кораб e атакуван и потъва, но Бурк-Уайт оцелява. След това тя прави фоторепортаж за обсадата на Москва, за която пише в книгата си „Shooting the Russian War“ (1942).



Бурк-Уайт в СССР

Към края на войната Маргарет преминава река Рейн в Германия с войските на третата армия на генерал Джордж Патън. Снимките ѝ на изтощените затворници в концентрационните лагери и труповете в газовите камери зашеметяват света.


Бухенвалд. Бурк-Уайт е един от първите свидетели на ужасите от лагерите

След Втората световна война Бурк-Уайт пътува до Индия, за да снима Махатма Ганди (успява да го заснеме да чете спокойно в дома си, само часове преди убийството му през 1948 г.). Улавя с апарата си и масовата миграция, причинена от разделението на индийския субконтинент.



Разделянето на Индия и Пакистан, поредицата Partition

Тя е „един от най-ефективните хронисти" на насилието, което избухва в независимостта и разделянето на Индия и Пакистан. По време на корейската война Маргарет работи като военен кореспондент и пътува с южнокорейски войски. Алфред Айзенстед, неин приятел и колега, казва, че „една от силните ѝ страни е, че няма задача и снимка, която да не е важна за нея“.

“ В едно свое интервю Бурк-Уайт споделя: „Фотографията е много фино нещо. Трябва да оставите камерата да ви вземе за ръка, така да се каже, и да ви заведе в темата.“ ”

Маргарет се разболява от болестта на Паркинсон през 1952 г., но въпреки това продължава да снима, да пише и публикува няколко книги за своята работа, както и автобиографията си „Собствен портрет“(1963). Тя е принудена да забави темпото с кариерата си, за да се бори с парализа. През 1959 г. и 1961 г. претърпява няколко операции за лечение на своето състояние, което ефективно прекратява треперенето, но засяга речта ѝ.


Към края на живота си на своя изложба

Тя се оттегля от списание „Life“ през 1969 година. Маргарет Бурк-Уайт умира на 27 август 1971 г. в Стамфорд, Кънектикът на 67-годишна възраст. Днес произведенията ѝ са в колекциите на Музея на модерното изкуство в Ню Йорк, в „Rijksmuseum“ в Амстердам и в Музея на изкуството в Кливланд.

Фотожурналистиката на Маргарет Бурк-Уайт демонстрира нейната уникална способност да съобщава за интензивността на големите световни събития, като същевременно зачита официалните отношения и естетическите съображения. Тя е една от най-уважаваните фотожурналисти за всички времена и задава стандарт за професията, който се смята за валиден и до днес.