Мислите ли за щастието? Дали го познавате, дали някога изобщо сте го срещали? Казват, че ако си задавате често този въпрос, означава, че не сте щастливи и че колкото по-рядко мислите за това, толкова по-удовлетворени се чувствате от живота. Вероятно е така и все пак, твърдо вярвам, че понякога сами си навличаме нещастие на главата и това е една от основните причини да забравяме, че щастието го има. Нещастие можеш да си създадеш всеки ден, съвсем сам, с ежедневните малки злини, които вършиш за себе си. Кои са те?

Самоизолиране
Усещам, че ме е налегнало еднообразието напоследък и все по-често предпочитам да си оставам у дома, вместо да излизам с приятели. Каква по-лоша идея от тази!? Нима не ви се е случвало? Затрупани от ангажименти и потънали в обичайното „ставам рано, отивам на работа, после взимам детето от училище, правя вечеря, хапвам, гледам малко телевизия или потъвам в социалните мрежи, къпя се и денят е минал.“ , не си даваме сметка, че това еднообразие ни изтощава и депресира до степен, в която дори губим желание да се виждаме с хора. А точно там е разковничето. Безспорно понякога социалните контакти на работното място ни уморяват и имаме нужда да останем насаме със себе си, но не и когато това се случва всеки уикенд. Изолацията не е решение, когато именно еднообразието ни потиска. А лекът е един - срещи с приятели, разходки, нови занимания, хоби, магазини, кино. Клиширано, но вярно. И повярвайте, няма да ви разсее толкова филмът, който ще гледате навън, колкото това, че ще бъдете сред други хора - ще наблюдавате техните реакции, ще чувате гласа и смеха им. Почти винаги, когато съм тотално „на дъното“, излизам навън. Дори единственото ми желание да е да се завия с едно одеяло на дивана и да блуждая в нищото, преборвам себе си и излизам. Защото домът може да бъде същински затвор, от който сами не искаме да избягаме. Заниманията на дивана в хола са просто губене на време - време, в което може да се веселите, да научавате нови неща, да бъдете щастливи. Чатът не е истински разговор, а чипсът пред телевизора е твърде вреден избор. Колкото повече време имате насаме със себе си, толкова по-често се питате „щастлив ли съм“, а щастието е всичко друго, но не и изолиране от света. За да имате желание за живот, ви трябва вдъхновение- как ще го намерите, заспивайки на поредния скучен сериал?

Мързел
Често казвам, че не знам какво е умора. Има хора, които твърдят, че много ги мързи, защото са твърде уморени. Все още изследвам този феномен, наречен умора и живея с леки съмнения, че изобщо съществува такова нещо. Защо ли? Сега ще ви обясня. Безспорно, след дълъг ден, в който съм станала в 7ч и съм приключила с ангажиментите за деня в 18ч, се чувствам уморена, но седна ли на дивана, умората надделява и заспивам. Реша ли да свърша още нещо или да уважа покана на приятели за излизане, умората тутакси изчезва безследно. Когато се „доверите“ на мързела и желанието за бездействие (защото така е по-лесно) буквално губите поредния ден в живота си, в който сте можели да бъдете щастливи. Мързелът много рядко носи същинско блаженство- всъщност това се случва само, когато го практикуваме рядко. Иначе се превръща в начин на живот, който не може да бъде пълноценен и няма как да ни предостави истинска радост. Сравнете един уикенд, в който бездействахте по пижама у дома с този, в който бяхте на вечеря с приятели и след това посетихте концерт на любим изпълнител. Кога бяхте по-щастливи?

Сърдитко Петко
Ако сте от хората, които обичат да се обиждат за щяло и нещяло, бъдете сигурни, че щастието все по-рядко ще ви посещава. Като един изключително емоционален човек, бих казала, че сърденето при мен се беше превърнало в навик. Някой искал да ми каже едно, аз съм разбрала друго или се пошегувал малко по-грубо с мен и вече съм със скапано настроение, което ме държи с часове. Не знам дали с възрастта се случи или просто успях да си го наложа, но към днешна дата изобщо не се поддавам на излишни обиди. Преди ми беше достатъчно някой да ми откаже среща два пъти, за да реша, че този човек ме избягва нарочно. Ядосвах се за какви ли не дребни и маловажни неща, които превръщах в големи проблеми. Запомнете едно - да се ядосвате означава да наказвате себе си за грешките на другите. Защото, когато някой не се държи с вас така, както вие очаквате, вината не е ваша. Опитайте се да имате по-малки очаквания, да не издигате хората на пиедестал, приемете ги с недостатъците им и ще видите, че е далеч по-лесно за вас самите. Познавам хора, които биха провалили целия си ден само, защото им се е наложило да чакат на опашка в магазина 20 минути. Нима не ви се струва абсурдно? Никога не забравяйте, че не всичко зависи от вас, че търпението е особено важно качество и че само вие и никой друг, сте в състояние да направите деня си щастлив или нещастен. Дребнавите хора не са щастливи. Има една поговорка, която гласи „онзи, който е недоволен, вече е беден.“ Припомняйте си я по-често, за да бъдете богати на положителни мисли.

Негативизъм
И като споменахме положителните мисли, да кажем нещо и за отрицателните такива. Бъдете сигурни, че животът ви няма да стане по-добър, ако вечно търсите причини за нещастието си. Съсредоточете се върху онова, което ви радва. Превръщайте и най-малкия жест на внимание спрямо вас в усмивка. Опитайте се сами да си създавате положителни емоции посредством хората, които виждате, местата, които посещавате и онези неща, които сами създавате. Наскоро (не бях в никак добро емоционално състояние) си направих един експеримент - в продължение на една седмица снимах всяко нещо, което ме усмихва и разведрява. Не просто го подминавах за части от секундата, а спирах погледа си на него и вадех телефона за снимка. Оказа се, че има твърде много неща, които биха ме усмихнали, стига да се заглеждам повече в тях.

Не забравяйте и още едно правило - ако днес се чувстваш зле, емоционално смазан си, не спирай - просто продължи с малки крачки, върши ежедневните си неща, работи, сготви нещо различно, среши се и се гримирай, излез на разходка. Спреш ли, няма какво да получиш. Животът не можеш да оставиш на пауза, затова с малки крачки, с простичките неща, които вършиш всеки ден, продължавай към онези по-големите, които рано или късно идват, стига да ги чакаш и искаш с цялото си сърце! Преди дни една приятелка ми каза „аз никога няма да срещна мъж, който истински да ме обича, знам го“. Отговорих и, че наистина няма да го срещне. Изричайки на глас най-големите си страхове и негативни убеждения, ние им помагаме да се превърнат в реалност. И това е самата истина. От там насетне всеки може сам да прецени кога, как и защо да не вярва в красивото, доброто и късмета си. А те от своя страна са най-важната предпоставка, за да срещнем щастието.