Клариса „Клара” Харлоу Бартън посвещава живота си на хуманитарна дейност за благополучието на другите. Тя е основател на Американския червен кръст – работата ѝ помага на хора във времена на война и мир, превръщайки я в символ на хуманизъм.
Родена на 25 декември 1821 г. в Оксфорд, Масачузетс (САЩ), Клара е най-малката от петте деца на Стивън и Сара Бартън. Като тийнейджър Клара помага в грижата за сериозно болния си брат Дейвид – това е и първият ѝ опит като медицинска сестра. Семейството насърчава болезнено срамежливата си дъщеря да стане учителка по препоръка на известния френолог Л. Н. Фаулър, който я преглежда като момиче (френологията е псевдонаука, според която по формата на черепните кости може да се съди за проявата на сложни психически качества). Клара започва да преподава едва 15-годишна в близките училища. Тя посещава Либералния институт в Клинтън, Ню Йорк (1850-51 г.), а през 1852 г. в Бордентаун, Ню Джърси, създава безплатно училище, което скоро става толкова голямо, че жителите на града отказват да позволят на жена да го управлява. За директор е назначен мъж и Клара подава оставка, разбирайки, че той ще получава двойна заплата като заявява, че никога няма да работи за по-малко заплащане от мъж.
През 1854 г. тя е наета като служител в Патентното ведомство на САЩ във Вашингтон, първата жена, назначена на такъв пост (получава заплата от 1400 долара годишно, както и мъжките ѝ колеги). През следващата година обаче министърът на вътрешните работи Робърт Макклеланд, който се противопоставя на жените, работещи в правителството, я понижава като длъжност с по-ниска заплата. През 1857 г. администрацията на Бюканън елиминира изцяло позицията, на която е назначена, но през 1860 г. тя се връща отново след избирането на президента Ейбрахам Линкълн.
С ранени по време на Гражданската война
С избухването на Гражданската война в САЩ през 1861 г. Клара напуска работата си и превръща в своя мисия осигуряването на припаси за войниците от американската армия. Тя подема инициатива в организирането на съоръжения за възстановяване на изгубения багаж на военните и за осигуряване на лекарства и консумативи за ранените мъже. Това е началото на една доживотна кариера в помощ на хората по време на конфликти и бедствия. През 1862 г. тя получава и разрешение да пресече бойните линии, за да разпредели запасите, да търси изчезналите и да се грижи за ранените. Клара е и на всяка голяма битка в Мериленд, Вирджиния и Южна Каролина, където също се грижи за ранените и става известна като „ангел на бойното поле“. Официално е обявена за главна медицинска сестра в един от отрядите на генерал Бенджамин Бътлър през 1864 г., (въпреки че няма формално медицинско образование).
През 1865 г., по искане на президента Ейбрахам Линкълн, тя създава специално бюро, което да помогне в търсенето на изчезнали войници, маркира хиляди гробове и свидетелства в Конгреса за нейните военни преживявания.
През 1869 г. Бартън пътува из Европа, за да възстанови здравето си. Докато е в Швейцария, тя научава за Международния червен кръст, създаден в Женева през 1864 г. В този период избухва и френско-германската война и Бартън отново разпределя помощи за жертвите. След завръщането си в Съединените щати през 1873 г. тя енергично и успешно провежда кампания за подписването на Женевската конвенция. Споразумението има за цел да позволи лечението на болните и ранените в битките, правилното идентифициране и погребение на загиналите, и уместно справяне с военнопленниците. За да изгради подкрепа за създаването на американско общество на Червения кръст, тя пише брошури, изнася лекции и се среща с президента Ръдърфорд Б. Хейс.
През 1881 г. Клара Бартън организира Американската асоциация на Червения кръст, известна от 1893 г. като Американски национален червен кръст, и служи като негов президент до 1904 г. Тя написва и американската поправка към конституцията на Червения кръст, която предвижда разпределянето на облекчения не само във война, но и във времена на бедствия като глад, наводнения, земетресения, торнадо и епидемии. През 1883 г. Бартън служи и като началник на женския реформаторски затвор в Шерборн, Масачузетс. Въпреки това, тя остава посветена на основната си кауза. Пътува и като служител на Червения кръст, за да помага на жертвите на пожари в Мичиган и жертвите на земетресения в Чарлстън, Южна Каролина. През 1884 г. тя носи запаси за жертвите на наводненията по река Охайо. Пет години по-късно отива в Джонстаун, Пенсилвания след катастрофално наводнение. Бартън също пътува до Русия и Турция, за да помогне на нуждаещите се. Едва през 1900 г. посещава Галвестън, Тексас, за да контролира помощта след приливна вълна.
Бартън се посвещава изцяло на организацията и бдително я пази от всякаква намеса, надзиравайки дейностите ѝ толкова тясно, че членовете на изпълнителния съвет повдигат обвинения за авторитаризъм срещу нея. До 1904 г. тя активно посещава национални и международни срещи, помагайки при бедствия, оказва подкрепа на бездомните и бедните. Въпреки произвола на нейните административни методи, постиженията ѝ са забележителни и заслужават внимание и уважение. Тя е също и пламенен поддръжник на избирателните права на жените, пише и няколко книги, включително „История на Червения кръст“ (1882), „Червеният кръст в мира и войната“ (1899) и „Историята на моето детство“ (1907). През 1904 г. тя основава Националната асоциация за първа помощ на Америка, организация, която подчертава готовността за спешни случаи и разработва комплекти за първа помощ.
Клара Бартън умира на 2 април 1912 г., а нейният дом в Глен Ехо, Мериленд, става Национален исторически обект през 1975 г. - първият такъв, в чест на постиженията на жена.
