Ний срещаме се всеки ден почти
и после отминаваме се неми.
Това ли бяха нашите мечти?
Къде са вече чувствата големи?
Нали решихме нашата любов
да бъде нещо малко по-различно?
Животът ли излезе малко по-суров,
или пък ние сбъркахме трагично?
А ти си все тъй светла и добра.
И аз в живота вярвам вдъхновено.
Ний същите сме. Но ако те спра
ще ме посрещнеш гордо и студено.
Ний същите сме. Но ако ме спреш
със поглед чужд и аз ще те отблъсна.
Събуди ли се стария копнеж,
ще стъпча всичко...Свършено е. Късно!
О, не веднъж в себе си коря
туй наше равнодушие привидно
и всяка нощ в размисли горя,
и става ми за двамата обидно.
В нас още дишат старите неща,
а ний се мамим, че сме нови хора.
Забравили сме тая простота,
с която кацат птиците на двора.