Всички родители много добре знаем, че спортът е жизнено важен за децата. Той е здраве, сила, координация. Той е изява на характера, нова социална среда, нови авторитети, среда на състезание и игра, които продължават естествено и в живота им. Спортът подобрява учебния процес, общуването, дава увереност и мотивация.

Но има деца, които просто не обичат спорта. Не могат да бъдат увлечени в масови дейности, състезания, отбори. Не ги влече лидерството, наградите, не умеят да се сработват с треньори и цялата тази спортна йерархия. Това не означава, че за такива, понякога по-интровертни деца, индивдидуалисти, няма подходяща спортна дейност, която да натоварва физически, да освобождава енергия и да ги разтоварва емоционално и психически. Някои от предложенията ни са спортове, други - не толкова, но в тях има всичко онова, което смятаме за важно за децата:

Каране на колело

Ходене пеш/туризъм

Каране на скейт/уейвборд/тротинетка,блейдове

Каране на сърф/кайт, пускане на хвърчила

Въртене на обръч/скачане на въже/ластик

Градинарство/доброволчество в приют за кучета

Бойни изкуства/йога (съобразена с възрастта)

Детска зумба/скачане на трамплин

Мажоретен състав/танци

Езда

Игри на открито: фризби, федербал и др.

Планинско ориентиране

Каквото и да мислим ние, колкото и за прави да се имаме, можем само да подкрепим детето в избора му и да го насочим, ако му е трудно. Ако не одобряваме нещо в неговите интереси, по-добре да разговаряме и да го разберем, отколкото да обявяваме заниманията му за глупости, само защото не ги разбираме. Децата живеят в своето време, имат своя среда и ако си имаме доверие, не би трябвало да е страшно, че се мотаят в парка със скейта, че искат да са мажоретки или че ги влекат походите сред природата.