Стотици статии ни съветват как да променим себе си и как всичко в този живот зависи от нас самите. Самоусъвършенстването и промяната в наши дни са поставени като главни цели пред нас- като започнем от външната промяна и стигнем до всякакъв вид тренинг, свързан с вътрешното ни усещане и емоциите, които изпитваме. И това е колкото положително, толкова и отрицателно. Защото просто има неща, които не можем да променим. И освен да се примирим с тях и да стиснем зъби, друго не ни остава.

Такъв съм роден и такъв ще си остана
В наши дни външният вид е издигнат на пиедестал. Постоянно ни заливат със съвети, които четем навсякъде - как да изглеждаме по-добре, как да се обличаме и колко лесно можем да се сдобием със самочувствие, ако променим това или онова по себе си. Тази информация оставя в немалка част от нас остават впечатлението, че ако природата не ни е дала достатъчно красота, сме длъжни сами да се сдобием с такава. Иначе ще бъдем отхвърлени и нещастни. Истината е, че това, което ти е дала природата не можеш да промениш толкова съществено. А дори да не изглеждаш перфектно, ако умееш да общуваш и да бъдеш сърдечен с хората, ти е достатъчно, за да се чувстваш добре в кожата си. Хората запомнят по-трайно и се впечатляват от блестящия интелигентен поглед, искрената усмивка, осанката, походката. В мъжете може да не забележим в първия момент бицепсите, но уверената длан, която стиска ръката ти, откритият поглед ногат да оставят незабравимо усещане. Увереността не идва от перфектния външен вид, а от онова, което имаш в главата си, от възможността да се развиваш, да постигаш още и още. И един мъж никога няма да те заобича истински, ако приличаш на кукла барби и с това приключва твоя потенциал.

Хората са такива, каквито са
Лично за мен това е може би най-голямата драма в живота ми. Като свръх емоционален човек винаги се питам „сега защо ме обидиха така, без да съм го заслужила“, „ама дали наистина съм и най-добра приятелка, щом отказа да излезе с мен“, „аз и помогнах, а тя сега казва, че е ангажирана….“ Често твърде много се опитвам да се вкарам в главите на другите и да разбера защо са казали това или онова и защо са имали толкова неразбираемо поведение. Една от най-големите ни грешки. Как да я поправим? Просто приемете, че хората са такива, каквито са и че те не се променят, а ако поискат да се променят заради вас, трябва да са ви наистина много близки и да ви обичат безрезервно. И дори тогава ще им бъде много трудно. Просто ги приемете с всичките им недостатъци, странности, неприятни мисли, избухливост и т.н. Опитвайки се да ги промените, вие влагате усилия в нечий живот, който не е ваш. По-добре обърнете вниманието към себе си и използвайте това време да промените онова, което не харесвате във вас самите. Ако някой е пълна ваша противоположност, ако на всяка втора дума се спречквате, ако не ви е приятно да търпите характера му, просто се отдалечете от този човек. Спасете себе си, не се опитвайте да спасите останалите! Отне ми доста години да се опитам да докажа на мъжа до себе си колко съм разбираща, вярна, почтена и предана- такъв, какъвто той не беше. Постоянно му сочех грешките, анализирах ги, говорех му с часове с надеждата, че един ден той ще е друг, за мен най-вече. Това обаче, не се случи. Не смятам, че е било загуба на време, не искам да гледам на този период от живота си така. Напротив - трябваше ми наистина много време, за да осъзная, че хората не се променят толкова съществено, колкото ни се иска. За да промениш даден човек, ти трябва да го създадеш отново - да минеш през детството му, през взаимоотношенията с родителите му, през възпитанието и образованието му, през различните му приятели…А това няма как да се случи.

Болката е част от живота
Понякога просто трябва да стоим и да чакаме. Да отмине. Бурята или нещастието. Ние няма как да ги предотвратим. Трябва да приемем, че болката е нещо, което не можем да избегнем - онази душевна болка, която е най-бавно заздравяващата и може да бъде най-опустошаващата. Има ситуации, в които просто трябва да си дадем реална представа за нещата, да сме наясно, че нямаме вина за случващото се и да приемем, че съдбата така е решила и ние няма как да и противоречим. Ако утре ваш близък да се разболее от страшна болест, вие нямате вина. Страданието ви ще бъде огромно, но нямате изход, освен да бъдете до този човек, докато ви е писано и да му дадете най-доброто от себе си. Помнете, че всеки има край, който няма нищо общо с нас. Ние не можем да предотвратим нещастията по пътя си. Можем да избегнем злобен човек, да се отдалечим от агресивен мъж, но не можем да избягаме от съдбата. Това е може би най-тежката ни задача, защото е най-трудно да се разделиш по този начин с човек, който обичаш. Но не забравяйте, че почти всеки един от нас, минава през това изпитание и каквото е за нас, такова е и за останалите. Някои се сбогуват с децата си дори, други си отиват първи, преди да са изгубили когото и да е, но всички страдат по един или друг начин. И още нещо- никога не търсете справедливостта точно тук. Кой и как определя това да се случи точно с нас или с някой друг, ние не знаем и никога няма да разберем.

Всяко нещо има своя край
Както животът ни има край, така и всяко едно нещо в него, може внезапно да свърши. Да си отиде едно истинско приятелство, поради независещи от нас причини. Близък роднина да замине на далече завинаги. Човекът до вас да ви каже, че е срещнал друга, въпреки десетте години, в които сте били заедно и двете ви деца. Да сте богати и изведнъж да тръгнете към дъното, парите внезапно да свършат. А моментите, в които стигаме до този вид трудности, би трябвало да ни подсказват, че след края, идва ново начало. Приемете го. Приемете, че понякога е хубаво някой или нещо да ни напусне - по този начин прави място за новото, което може да бъде далеч по-добро. Вярвайте в това и по-често оценявайте всичко, което имате сега. Защото утре може вече да не е там. Наскоро, когато една позната ми каза „ама той ще ме остави заради друга, усещам го“ и казах, че нямам представа какво удоволствие и доставя да стиска някого здраво за ръката с идеята, че ще го задържи, когато той вече си е тръгнал- в мислите и чувствата си. Постарайте се да не съдите хората, защото в крайна сметка всеки има право да прави това, което желае. Понякога е за наша сметка, но плащането е част от тази „игра“.

Убедена съм, че ако някак успеем да се научим да приемаме всяко едно нещо, дошло в живота ни, с позитивите и негативите му, без да се опитваме непременно да го разберем, без постоянно да го анализираме, без да го критикуваме, ще живеем далеч по-лесно и щастливо. Доскоро смятах за не особено умни хората, които преминават през всичко в живота си като на шега. Не задълбават в нищо. Не искат нищо на всяка цена. Дори някак не вярват в единствената и голяма любов или може би дълбоко в себе си вярват, но без да се вкопчват във всяка следваща със зъби и нокти, опитвайки се да я превърнат в голямата и незаменимата. Сега мисля, че те са в пъти по-щастливи.

Имах приятел, който се занимаваше с комедия и който обичаше да казва, че ако му се налагаше да кара хората да плачат, вместо да се смеят, ще му е далеч по-лесно. Защото е много по-трудно да разсмееш някого истински, отколкото да го разплачеш. Просто, защото хората много по-често мислят за сериозните неща в живота си, за тъжните дори, без да си дават сметка, че животът всъщност е една огромна комедия, която ние никога няма да разберем. Не заради друго, а защото светът е по-голям от нашите представи за него. Мислите и чувствата на хората далеч не са това, което виждаме отвън. А логиката на живота не може да бъде обяснена, ние сами си измисляме наши си обяснения, сякаш за успокоение. И често е по-добре да се успокояваме, намирайки най-повърхностното и забавно, за което можем да се хванем в дадена случка или човек, вместо да размахваме юмрук към небето и да се чудим защо се е случило точно на нас. Защото има дадености, които просто трябва да бъдат приети.